Показват се публикациите с етикет други писания. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет други писания. Показване на всички публикации

Книгите, които удължават детството до безкрайност




Знаете отношението на Пипи Дългото чорапче към порастването. Магическата реплика "Хайде, хапчета чудесни, никога да не поресна" се повтаря многократно, поне до 12-13, но вероятно нещо се губи в превода или хапчетата са изветрели с годините, защото накрая всички се оказваме големи. Но ако сме изминали пътя от малки до сериозни хора с любими детски книги, никога не ставаме от онези, които питат "Какво работят родителите му? Колко тежи?", а сме от тези, които смятат, че е по-важно да знаят дали новият ви приятел събира пеперуди. И е така, защото сме го научили от Екзюпери.
В Деня на детето реших да събера на едно място всички книги, които съпътстваха детството ми, и които продължават да съпътстват пътешествието ми през живота. Ето ги:

"Алиса в страната на чудесата. Алиса в огледалния свят", Луис Карол
"Страната на хилядите желания. Лападунди и тънкофини", Андре Мороа
"Пчелица", Анатол Франс
"Ние, врабчетата", Йордан Радичков
"Пипи Дългото чорапче" и "Емил от Льонеберя", Астрид Линдгрен
"Романи за деца", Ерих Кестнер
"Приключенията на Незнайко", Николай Носов
"Приключенията на Лукчо", Джани Родари
"Приключенията на Саламури", Арчил Салакаури
"Неведимото дете" и "Омагьосаната зима", Туве Янсон
"Вински, любимецът на града", Апели
"Малкият Никола", Рьоне Госини
Гръцката митология, преразказана за деца от Д. В. Акритас
"Приказки от стари времена", Ивана Бърлич-Мажуранич
"Принцът и девица-звездица", Фани Пейчева
"Светулки", Ян Марчишек
"Сребърните кънки", Мери Мейпс Додж
"Тайната градина", Франсис Ходжсън Бърнет
"Приказка без край", Михаел Енде
"Мечо Пух", Алън А. Милн
"Малкия принц", Антоан Дьо Сент Екзюпери
"Зайчето Питър", Беатрикс Потър
Индийски приказки
Френски приказки
Африкански приказки
"Приказки", Братя Грим
"Приказки", Ханс Кристиан Андерсен
"Приказки", Вилхелм Хауф
"Приказки", Шарл Перо



Това бяха книгите, които прочетох безброй пъти и които продължавам да чета. Иска ми се по онова време да имаше на български "Хрониките на Нарния" от К. С. Луис или детските истории на Силвия Плат, Е. Е. Къмингс, Морис Сендак и други появили се по-късно. И все пак известен брой години, след като навърших 10, мога да ги разгърна за пръв път. А това удължава детството до безкрайност!


Честит празник!

С каквото заспиваш, с това се събуждаш


Първите будители в живота са детските писатели. Или онези баби, дядовци или родители, които могат да измислят истории. Но те са малко и не всяко дете има късмет да се роди край такъв разказвач.

Моята баба измисляше приказки от време на време, стига да беше в добро настроение. Спяхме в една стая и в зимните вечери, след като изгасяхме осветлението, последните пламъци от огъня в печката мърдаха по стените и тавана и тя сякаш изтегляше първото изречение от тези светлини и сенки. Героите й бяха класически български митологични образи - караконджули, които живеят на тавана, змейове, самодиви. Май любими й бяха страшните истории. Особено ако бяха поучителни.

Тогава си мислех, че вече е чела тези истории някъде и само ги преразказва. Но сега - години по-късно, когато вече няма как да я питам, си давам сметка, че тя нито веднъж не повтори история и когато я карах да разкаже отново някоя приказка, казваше, че вече не я помни. Смятах, че пак е в лошо и капризно настроение и затова не иска.

Нейното семейство беше прочуто с разказвачите си, по-голямата й сестра можеше да разсмее всекиго. Баба ми също можеше да те разсмее, но предпочиташе да ти разкаже нещо, което да те накара да оправиш запретнатата черга или да не си хвърляш дрехите по земята, или да се научиш да месиш - задължително умение за младо момиче. Така че още помня историята за оная девойка, която отказвала да се научи да меси хляб и когато се омъжила, а майка й отдавна била умряла, ходела с тестени ръце да плаче на гроба й. Съвсем в традициите на българските народни приказки.

Запомнила съм и една нейна семейна история. Тя имала 3 сестри. Най-голямата била красавицата Мария. Когато била на 15 години, я обикнал змей. На неделното хоро тя вместо да се хване да играе с другите, заставала малко встрани, гледала към рояк мушици с леко извърната нагоре глава и си говорела с тях. Няколко месеца по-късно починала. Тази история сестра ми я помни малко по-различно, така че не е ясно дали наистина се е случила, или и тя е измислена от баба ми.

Години по-късно разгърнах книгата "Вампири, гондураци, върколаци" от Красимир Мирчев с илюстрации от Виктор Паунов. В главата за змея, открих, че той се явява на любимата мома в образа на рояк мушици.

Ето това е моята истинска история, която ме пробуди!

Честит празник!

Где обядва врабчо под дъгата - първата ми детска книга беше...


"Пипи Дългото чорапче", "Ние, врабчетата", приказките на Шарл Перо или Ангел Каралийчев, или гръцки митове, разказани за деца. Книгите, с които започва любовта към четенето, са много и всяка от тях може да прокара множество пътеки към измислени светове. Може да ни накара да обичаме, да страдаме, да желаем и да прощаваме. В годините след това ни съпътстват и напътстват не само думите на героите от любимите ни детски книги, но и илюстрациите. Затова не само писателите, а и художниците са наши водачи. А на 1 юни това е още по-важно.

А ето кои са първите книги на няколко души, които пряко или косвено са свързани четенето:  

Капка Кънева, илюстратор

Няма да преувелича, ако кажа, че книгите са били около мен през целия ми живот. Още преди да тръгна на училище, разполагах с една вълшебна ракла, която постепенно се напълни цялата с детски илюстровани издания и броеве на списание “Дъга”. Непрекъснато пренареждах и вадех съкровищата си от нея, и все стоеше отворена и неподредена, а работата на художниците ме впечатляваше толкова силно, колкото и историите, които разказваха.

Невъзможно ми е да посоча една-единствена книга, като първи представител, въвел ме в света на литературата. Тази съдбовна среща се е случила преди да проговоря ясно и да мога да чета самостоятелно, благодарение на огромните търпение и обич на баба ми, която ми четеше всеки ден. Приказките на Ангел Каралийчевите и Андерсен, с прекрасните илюстрации на Любен Зидаров, „Тримата братя и златната ябълка”, също от Каралийчев, с характерните декоративни илюстрации на Ани Тусузова, „Триноско” от Харалампи Харалампиев, визуализиран от Симеон Спиридонов и „На приказки с тигърче” от Доналд Бисет, илюстрирана от Илия Саръилиев обаче винаги ще имат своето място в сърцето ми, заедно с най-скъпите спомени за и от моето детство.

Зорница Христова, издател и писател

Първата си книжка съм прочела на три и половина - казваше се "Пиле и пате" и беше простичка история - патето казва "Излюпих се, отивам на разходка, намерих си пеперудка" и т.н., а пилето все повтаря "Аз също". И така, докато патето тръгва да плува. Сега се чудя - тъжен ли е краят, щом пилето вижда, че не всичко може? Или всъщност весел, защото най-после е различно?

Друга от първите ми книги е "Где обядва врабчо" - с един любопитен врабец и неговата гощавка в зоологическата градина. Триизмерна, с хубав ритъм и с един много гладен крокодил накрая.

Христо Блажев, блогър и издате

Ако не броим наистина детските, първият ми спомен е, че след първи клас ми подариха "Малка къща в прерията", непонятно защо. За сметка на това скоро след това си събрах пари от закуски и си взех "Юрски парк" на Крайтън. И се почна една...

Стефан Иванов, поет

Първата детска книга, която помня, че ми подариха, беше „Ян Бибиян“, голям формат и с илюстрации. Първата, която спечелих като награда, отговаряйки на въпрос във викторина на зелено училище, беше „Неродена мома“ – познах автора. Първата, която ми четоха на свещ (баща ми четеше), заради режим на тока, беше комикс по „Бамби“. Първата детска книга, която наистина харесах и в която се влюбих и препрочитам и до днес, е „Приказка без край“ на Михаел Енде. Тя е за момче, което краде книга и бяга от час, за да чете на училищния таван и буквално влиза в света, за който чете, за да се спасят взаимно.

Честит празник!

Емил и Пипи на една ръка разстояние


Имам приятелка. Тя е най-силното момиче в света, има кон и може да ме заведе на пътешествие в Южните морета. Един друг приятел пък е много артистичен и вечно дялка дървени човечета в една дърводелска работилница, има пушка и шапка, с които не се разделя, и все се забърква в неприятности, още щом прекрачи прага на работилницата. Те не са единствените ми приятели. Имам още много.

Едно момиченце постоянно увеличава или намалява размерите си, сприятелява се с изчезващи котки, зайци с кожени ръкавици и Шапкари. С нея се познаваме отдавна. Почти от времето, когато срещнах за пръв път ято врабчета, което се излюпи в едно и също гнездо в дърво с перушина. И това не е всичко.

Приятелите ми стават все повече. Наскоро например ходих на Ривиерата с муминско семейство. А малко преди това изкачвах планина с Роза, която предвидливо си носеше стол. И ако искате да знаете, мога да изброя поне 78 различни животни, с които сме играли на какви ли не игри.

Това че някой ги е измислил, а аз съм прочела за тях, не ги прави по-малко истински. Срещам ги винаги, когато имам нужда, и са на една ръка разстояние, ако попадна в беда. Мога да ги наричам с всякакви имена, нищо, че вече някой ги е нарекъл Емил, Карлсон, Муминтрол или Драги ми господине. С тях мога да съм всякаква - смела, страшна, добра, закачлива, капризна и суетна, понякога да изкачвам планини, а друг път да скачам в кратера на вулкан. Но най-често да си лежа у дома и да бъда едновремено навсякъде другаде.

Честит празник на детската книга! Пазете приятелите си.

З е звън на камбана сутрин


Върволица от букви проправя път през живота ни. Дори тогава, когато още не знаем какво означават. А ни превръща от ние в аз, дали това е правилно, показва ни времето след това. С Б тичаме все по-бързо и се учим кога да забавяме. В понякога е всичко и тогава сме все недоволни, но друг път е влак и тогава значи пътешествие. С Г ставаме по-гальовни, с Д по-далновидни. Е ни утвърждава и вкарва в речника ни сложни думи като еволюира, еманципира и ескалира. Ж е жаба, която клечи между Е и З. З звучи като звън на камбана сутрин.

И ни свързва, Й ни създава трудности, когато пишем, но К крачи към следващите букви. Л може да е ласка, но може и да ни омотае в лъст, лъжа, леност, лукавост... С М сме свикнали да свързваме думата мама, тя обаче е повече милост и младост. Никой не може да пренебрегне Н, защото е нещо, някой, някъде. О е кръг, но повече облак и никак омраза. Когато стигнем до П, сме вече пораснали, защото можем да плачем, когато някого го боли. Р потвърждава това, когато раните ни правят по-силни. С е смелост, не страх. Танцуваме с Т и се крием под шапката й, когато вали.

У може да е усилие, но си избираме устрем и улица, която започва от прага ни. Ф е сложила ръце на кръста си и ни подсеща да си отрежем филия. Х е весела буква, която е разкрачила крака и разперила ръце, с нея харесваме и се хвалим понякога. Ц е седнала върху цвете и свири на цигулка. Ч е череши, часовник в чанта, числа, чадър, чан, чакам, често, четири в четвъртък. С Ш е широко и много по-свободно. Нека Щ да е щиглец, защото в него има и щастие. От ъгъла на Ъ у дома можем да потеглим към някое далечно място, от което ще се върнем някой ден. В ь се препъват жонгльори, кънкьори, позьори, дресьори. С Ю очакваме юни и юли още от януари, въпреки че той може да бъде край на нашата азбука. Все пак Я е ябълката, която захапваме, изправя се като явор и ясен, на които цяло ято е свило гнезда, и яхнали ястреби в ясното небе пак стигаме до А и АЗ.

Говорящата кожа

Кадър от филма „Записки под възглавката“
По кожата ми са отпечатани милиони букви – дамгосана е от страниците, които съм държала в ръцете си. Левият ми безименен пръст например си има име – казва се топрод. Странно име, ще кажете. Нищо подобно – това е отпечатък от заглавието на първата книга, която прочетох самостоятелно, когато бях на 6 години – „Малката кибритопродавачка”. Понякога с периферното си зрение забелязвам остатъци по дланите си от стих на Дилън Томас, есе на Бродски, приказка на Хесе. Това се случва в онези специални моменти – когато реалността изтънява и съзнанието е на границата между две истории, а има нужда от поне няколко още, за да се опази от тъгата, мъчителните загуби и извънредните радости.

Няма нужда да празнувам Световния ден на книгата и авторското право. Защото всеки ден белязаните ми ръце докосват книга, а това е празник. Книгите са любимата ми лудост. Заемат 80 процента от времето ми, а често се промъкват и в другите 20. Имам и други мании, но тази е най-старата и най-трайната. И днес празнувам не книгите, а собствената си лудост!

Честит празник!

Да отворим вратата на думите в Световния ден на книгата


Да отвориш врата на малка книжарничка е като да отвориш вратата към себе си. В прашния уют са натрупани всички мисли, които си имал и ще имаш - такива, които си забравил, случва се да си припомняш или завинаги ще останат в паметта ти. Понякога прониква слънчев лъч и и осветява красивата корица на стара книга.Тогава от сърцето ти изплува спомен, игра, любов, стъклено топче, приятел, тъга...

Думите във всяка книга, която ще прочетеш, оформят твоя скелет, изреченията пълнят гръдния ти кош и водят стъпките ти към планина или падина, море или равнина, човек или дом. Те са топката за боулинг, която ще насочи мислите ти като кегли в нова посока. Ще се разпиляваш и ще се събираш. Понякога ще се изгубваш, а по-често ще се намираш.

След десетки хиляди прочетени страници пак стоя в един прозорец в къщата на баба ми, който вече не ми принадлежи. На перваза му лежах с часове с любима книга, свалена от библиотеката, скована от дядо ми. Рафтовете вече са изгорени, стените паднаха, останаха само думите, грижливо прибрани в един сандък и в оная малка книжарничка, чиято врата можеш винаги да отвориш.


Честит Световен ден на книгата и авторското право!

Анатомия на приказките

Честит Световен ден на книгата и авторското право! По традиция на днешния празник се подарява книга. Затова всеки, който сподели в коментар под публикацията коя е любимата му приказка, може да спечели интересно четиво! 

По темата с разказването пък размишлява нашият добър приятел Dah Lammoth. Ето какво споделя той за вълшебния свят на приказките и тяхната магия. 


Ще ви разкажа приказка.

Представете си, че е лято, времето е чудесно, нощта е гореща, ние сме насядали в кръг покрай плажа, а около нас се чува само приятното ехо на шумолящите морски вълни. Подаваме си фенерче, което преминава от ръка на ръка, за да осветлява по призрачен начин лицето, чийто ред е настъпил да разказва. То заявява:

"Ще ви разкажа приказка.",

и всички настръхваме, сякаш по гърбовете ни преминава армия от мравки.

А сега си представете, че сме на тавана с приятели, настанили сме се уютно покрай камината, с чаша горещ шоколад в ръка. Навън вие виелица, която стърже и драска заскрежените прозорци. Сгушени на топличко, един от компанията изпива глътка от горещия шоколад, който сякаш затопля всички, и прекъсва настаналата тишина:

"Ще ви разкажа приказка".

Нека се върнем години, години назад. Нощната лампа в детската ни стая свети, а ние през прозорчето наблюдаваме чудно красивите червени и жълти есенни листа, които танцуват около дърветата и уличните лампи. В ръцете държим книжка с картинки и с нетърпение чакаме мама, тати, или някой друг да дойде и да ни прочете приказка за лека нощ. Вратата се отваря и успокояващ глас ни казва:

"Ще ти разкажа приказка".

След работа се запътваме към малко, приятно и артистично заведение, под чийто покрив са се събрали всякакви странни и интересни същества. Всички са тук да се отърсят от ежедневния стрес, заслушани в тихата мелодия, идваща от слабия пианист в тъмния ъгъл на бара. Един мъж поглежда оставащото съдържание на своята чаша, а дрезгавият му глас съобщава:

"Ще ви разкажа една история".

***

Независимо дали е студено или топло, дали сме тъжни или весели, бедни или богати, самотни или влюбени, всички хора, от всички краища на света, обичат и се нуждаят от приказки. Истории. Интересни случки.

Каква е тайната? Има ли магия в приказките?

Казват, че измислицата е истината в лъжата. Затова и приказките вероятно ни показват реалното в нереалното. Или по-иначе казано, приказките имат нереален фон, нереални декори, но точно те карат една история да изпъкне. Тази магическа нереалност изкарва на преден план реалните идеи, които пък се запечатват във времето и се предават от поколение на поколение.

Приказките напомнят на възрастния човек за неговото детство, за невинността, въображението и любопитството, с които сме гледали на света и от които е хубаво да оставим поне частица в нас. Приказките са идеалното средство за възпитаване на децата, те са събирали опита и мъдростта на поколенията, те са попивали всички техни мечти и идеали за един по-справедлив, по-щастлив и по-добър свят. Прислужници стават принцове и принцеси, грозни патенца се превръщат в лебеди, болните и сакатите се излекуват, доброто се поощрява, злото се наказва. А най-хубавото е, че те не обременяват и не те свързват с политически или религиозни догми, или поне аз не съм срещал такива. Приказките от цял свят разказват различни истории, за различни същества и герои, но есенцията им, структурата им, ДНК-то им са сходни.

Приказките са ценни и от антропогенна гледна точка. Те майсторски разкриват страховете, мечтите и нравите, както и ежедневието на различните народи по земното кълбо, от древността до днес. Нека направим една разходка по света, като целта ни ще е да открием приказните съкровищници по различните места.

В Древна Гърция сред най-известните разказвачи били Езоп и Омир - истински експерти по обединяването на митология и реални събития. На изток се появяват приказките от "Хиляда и една нощ", където се преплита цялото фолклорно богатство на Арабия, Персия и Индия. В Европа всяка страна се гордее със своите големи разказвачи или събирачи на приказки. В Германия това са Братя Грим, във Франция - Шарл Перо, в Италия - Итало Калвино, в Русия - Александър Пушкин, а у нас - Ран Босилек. Най-известните писатели в Скандинавската култура са също детски автори: Ханс-Кристиян Андерсен в Дания, Астрид Линдгрен в Швеция, Туве Янсон във Финландия. Неслучайно най-обичаната книга в Британия е "Властелинът на пръстените" от Толкин, а най-продавана е поредицата за Хари Потър от Джоан Роулинг. Приказките на Чарлс Дикенс също нямат нужда от представяне. Своите големи разказвачи си имат и Китай в лицето на Пу Сунлин, и Япония с Озаки.
Тук се опитах да нарисувам на пейнт Муминтрол, който яде сладолед и с пълна уста казва: „Ще ви разкажа една приказка...”. Е, не съм си подобрил художническите умения, откак станах на 6, но поне се постарах.


Най-ценното в приказките е, че те развиват онова чувство, онзи стремеж за постоянно изследване на непознатото - пътуванията в различни чудновати страни, сред чудновати същества и вълшебни предмети, всичко това разпалва Въображението, а то е силен инструмент както в науката, така и в изкуството. Любовта към приказките се трансформира в по-късен етап като любов към книгите, към изкуството, към познанието и усъвършенстването. Човек се превръща в интересна личност, която търси други интересни личности. Хората, които обичат приказки, добавят още едно измерение, един паралелен свят, в който могат да се прехвърлят, когато не са доволни от триизмерната реалност. Хората с такова умение взаимно се привличат и безгласно се разбират.

Затова аз, ти, всички ние харесваме приказките. От малки разлистваме приказките на Шарл Перо: "Пепеляшка", "Червената шапчица", "Котаракът в чизми", "Синята брада", "Спящата красавица". Или тези на Братя Грим: "Снежанка", "Рапунцел", "Жабокът принц", "Хензел и Гретел". Не пропускаме и приказките на Ханс-Кристиян Андерсен: "Грозното пате", "Снежната кралица", "Малката русалка", "Малката кибритопродавачка", "Храбрият оловен войник"... Всички знаем и приказките за Аладин, Синдбад, Али Баба и Далила от "Хиляда и една нощ". Обичаме героите на Астрид Линдгрен като Карлсон и Пипи, както и муминтролите на Туве Янсон. Влюбваме се завинаги в хобити, елфи и се плашим от орки. Чакаме с нетърпение университета, където да се превърнем в Хари Потър. Забавляваме се искрено на света на Диска и на героите на Пратчет. Анализираме по-късно приказни алегории като "Фермата на животните" от Джордж Оруел, "Приключенията на Лукчо" на Родари или "Пътешествията на Гъливер" от Джонатан Суифт. Растем заедно с "Алиса в страната на чудесата".

И винаги обичаме да чуем или да казваме думите:

"Ще ти разкажа приказка..."

По следите на мастилото и хартията



Озовахме се в легендарна книжарница. Вероятно единствената такава в света. Не беше случайно. Обикаляхме района около Нотр Дам половин час с адреса в ръка. Оказа се, че просто трябва да питаме в пърия срещнат магазин за джуджурии. Веднага ни посочиха верния ъгъл, към който се стичат поклонници от цял свят вече над 66 години. Ето това е мястото, за което избрахме да ви разкажем за Международния ден на детската книга тази година. И за още няколко други невероятни книжарници, нищо, че не са попили същия гениален ореол.

Наясно сме, че на 37 Rue de la Bûcherie, 75005 Paris, France не се намира оригиналната Shakespeare and Co., създадена от Силвия Бийч през 1919 година. Била е на 12 rue de l’Odéon и е затворила врати през 1941 година заради нацистката окупация. В нея отсядали Джойс, Фицджералд, Хемингуей, Паунд, Елиът. И все пак днешната продължава традицията да е средище на англоговорящи писатели, поети и читатели. Нейните дървени подове са газили Бъроуз, Гинсбърг, Кортасар, Хенри Милър, Сароян и много други. Всеки начинаещ писател можел да преспива в книжарницата и да пише там, ако се съгласи на няколко условия: да прочита 1 книга на ден, да помага в продажбите за няколко часа, да напише 1 автобиографична страница. Досега са събрани над 30 хиляди CV-та на тези т.нар. tumbleweeds, сред които са например на Итън Хоук или Дарън Ароновски.

Първият етаж си е обикновена книжарница, на втория, до който води стръмна дървена стълба, са наредени диваните, които през нощта се превръщат в легла за мечтатели. Тихо е, защото винаги има четящи, и е забранено да се снима. Затова пък, ако ти се прииска, можеш да свириш на ненастроеното по желание на собствениците пиано. Или да се пъхнеш в малкия кабинет – бюро и стол, събран в куб метър и половина на метър и половина на метър и половина, и да напишеш нещо на старата пишеща машина или на ръка. Там оставихме и началото на разказ, който някой българин може да продължи някога.

В римския квартал "Трастевере" има малка книжарничка с подобен на Shakespeare and Co. дух. Ако минеш през него (това все пак е най-приятният път за стигане до Ватикана), няма как да не се натъкнеш на The Open Door Bookshop и няма как да не се изкушиш да влезеш. Малкото прозорче до входната врата е затрупано от стари и нови томове – от Библията до „Свобода” на Джонатан Франзен, а до него висят стара ръждясала пощенска кутия и саксии с цветя. Тази книжарничка също е основно за англоезични книги, а централно място в нея заема стара пишеща машина. Ако поровиш из купищата томове, можеш да си намериш много ценни издания. Детските са във вътрешното помещение.

Не знаем дали някой пътешественик някога е правил карта на книжарниците в световните столици на културата. Вероятно не, защото от нея биха се заинтересували само шепа маниаци. Но вероятно няма да има и нужда от такава. Книгоманите надушват миризмата на хартия и мастило отдалеч и сами намират добрите места. В Рим се натъкнахме на едно много специално място за почитатели на комикси съвсем близо до площад „Италия”. Собственикът на L'Aventure беше на видима възраст 70 години. Английски не знаеше, но пък беше съвсем наясно какво продава. Имаше изобилие от различни видове комикси и дори от музикални дискове с комиксово оформление. Ето от това място купихме подаръците за близките си.

В България също има няколко много специални места за продажба на книги. В София това са „Нисим” и „Български книжици”, а във Варна – „Параграф 22”.

Издирването ни на специални места за книги по света продължава.

Вижте миналогодишния ни текст за Международния ден на детската книга тук.

Гери: Какво и как (не) прочетох през 2014 година

Обзорите са досадно, но явно необходимо нещо. Книжен Жор успя да предизвика измъченото откровение по-долу. Надявам се по сходен начин да се тормозят и Преслав Ганев от „Литературата днес”, Христо Блажев от „Книголандия” и Стефан Русинов от "Четох книга".

1. Любима книга – Е, как да отделиш само една.

2. Любим литературен герой – През последната година първенството държеше Стивън Дедалус като при Жор, но при мен той идва от „Одисей”.

3. Книгата, която препрочетох – Преди няколко месеца пак изчетох цялата поредица за муминтролите на Туве Янсон.

4. Книгата, която препоръчвах на всички – Досега не го направих, но ето, че моментът дойде. Прочетете „Алиса в Страната на чудесата”, ако не сте го направили досега.

5. Въображаемият свят, който искам да обитавам – Няма по-добър от света, който създаваме в главата си още от съвсем малки. А всяка добра книга прибавя цветови нюанс в него.

6. Любим (новооткрит) писател – Беше чудесно, когато открих Херман Хесе, но това беше много отдавна. Нови вече е трудно да намеря.

7. Любима нехудожествена книга – „Дао дъ дзин”.

8. Книгата, която ме разочарова – Когато си прочел много книги, си наясно какво да очакваш от всяка следваща. Така че разочарованията стават почти невъзможни.

9. Книгата, с която ще започна 2015 година – Като изключим книгата, която редактирам в момента, май от купа ще извадя първо „Врява и безумство” на Фокнър.
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...
Copyright © Алиса в чизми | 2014-2017. Всички права запазени.