С каквото заспиваш, с това се събуждаш

Първите будители в живота са детските писатели. Или онези баби, дядовци или родители, които могат да измислят истории. Но те са малко и не всяко дете има късмет да се роди край такъв разказвач.

Моята баба измисляше приказки от време на време, стига да беше в добро настроение. Спяхме в една стая и в зимните вечери, след като изгасяхме осветлението, последните пламъци от огъня в печката мърдаха по стените и тавана и тя сякаш изтегляше първото изречение от тези светлини и сенки. Героите й бяха класически български митологични образи - караконджули, които живеят на тавана, змейове, самодиви. Май любими й бяха страшните истории. Особено ако бяха поучителни.

Тогава си мислех, че вече е чела тези истории някъде и само ги преразказва. Но сега - години по-късно, когато вече няма как да я питам, си давам сметка, че тя нито веднъж не повтори история и когато я карах да разкаже отново някоя приказка, казваше, че вече не я помни. Смятах, че пак е в лошо и капризно настроение и затова не иска.

Нейното семейство беше прочуто с разказвачите си, по-голямата й сестра можеше да разсмее всекиго. Баба ми също можеше да те разсмее, но предпочиташе да ти разкаже нещо, което да те накара да оправиш запретнатата черга или да не си хвърляш дрехите по земята, или да се научиш да месиш - задължително умение за младо момиче. Така че още помня историята за оная девойка, която отказвала да се научи да меси хляб и когато се омъжила, а майка й отдавна била умряла, ходела с тестени ръце да плаче на гроба й. Съвсем в традициите на българските народни приказки.

Запомнила съм и една нейна семейна история. Тя имала 3 сестри. Най-голямата била красавицата Мария. Когато била на 15 години, я обикнал змей. На неделното хоро тя вместо да се хване да играе с другите, заставала малко встрани, гледала към рояк мушици с леко извърната нагоре глава и си говорела с тях. Няколко месеца по-късно починала. Тази история сестра ми я помни малко по-различно, така че не е ясно дали наистина се е случила, или и тя е измислена от баба ми.

Години по-късно разгърнах книгата "Вампири, гондураци, върколаци" от Красимир Мирчев с илюстрации от Виктор Паунов. В главата за змея, открих, че той се явява на любимата мома в образа на рояк мушици.

Ето това е моята истинска история, която ме пробуди!

Честит празник!