Емил и Пипи на една ръка разстояние

Имам приятелка. Тя е най-силното момиче в света, има кон и може да ме заведе на пътешествие в Южните морета. Един друг приятел пък е много артистичен и вечно дялка дървени човечета в една дърводелска работилница, има пушка и шапка, с които не се разделя, и все се забърква в неприятности, още щом прекрачи прага на работилницата. Те не са единствените ми приятели. Имам още много.

Едно момиченце постоянно увеличава или намалява размерите си, сприятелява се с изчезващи котки, зайци с кожени ръкавици и Шапкари. С нея се познаваме отдавна. Почти от времето, когато срещнах за пръв път ято врабчета, което се излюпи в едно и също гнездо в дърво с перушина. И това не е всичко.

Приятелите ми стават все повече. Наскоро например ходих на Ривиерата с муминско семейство. А малко преди това изкачвах планина с Роза, която предвидливо си носеше стол. И ако искате да знаете, мога да изброя поне 78 различни животни, с които сме играли на какви ли не игри.

Това че някой ги е измислил, а аз съм прочела за тях, не ги прави по-малко истински. Срещам ги винаги, когато имам нужда, и са на една ръка разстояние, ако попадна в беда. Мога да ги наричам с всякакви имена, нищо, че вече някой ги е нарекъл Емил, Карлсон, Муминтрол или Драги ми господине. С тях мога да съм всякаква - смела, страшна, добра, закачлива, капризна и суетна, понякога да изкачвам планини, а друг път да скачам в кратера на вулкан. Но най-често да си лежа у дома и да бъда едновремено навсякъде другаде.

Честит празник на детската книга! Пазете приятелите си.