Где обядва врабчо под дъгата - първата ми детска книга беше...

"Пипи Дългото чорапче", "Ние, врабчетата", приказките на Шарл Перо или Ангел Каралийчев, или гръцки митове, разказани за деца. Книгите, с които започва любовта към четенето, са много и всяка от тях може да прокара множество пътеки към измислени светове. Може да ни накара да обичаме, да страдаме, да желаем и да прощаваме. В годините след това ни съпътстват и напътстват не само думите на героите от любимите ни детски книги, но и илюстрациите. Затова не само писателите, а и художниците са наши водачи. А на 1 юни това е още по-важно.

А ето кои са първите книги на няколко души, които пряко или косвено са свързани четенето:  

Капка Кънева, илюстратор

Няма да преувелича, ако кажа, че книгите са били около мен през целия ми живот. Още преди да тръгна на училище, разполагах с една вълшебна ракла, която постепенно се напълни цялата с детски илюстровани издания и броеве на списание “Дъга”. Непрекъснато пренареждах и вадех съкровищата си от нея, и все стоеше отворена и неподредена, а работата на художниците ме впечатляваше толкова силно, колкото и историите, които разказваха.

Невъзможно ми е да посоча една-единствена книга, като първи представител, въвел ме в света на литературата. Тази съдбовна среща се е случила преди да проговоря ясно и да мога да чета самостоятелно, благодарение на огромните търпение и обич на баба ми, която ми четеше всеки ден. Приказките на Ангел Каралийчевите и Андерсен, с прекрасните илюстрации на Любен Зидаров, „Тримата братя и златната ябълка”, също от Каралийчев, с характерните декоративни илюстрации на Ани Тусузова, „Триноско” от Харалампи Харалампиев, визуализиран от Симеон Спиридонов и „На приказки с тигърче” от Доналд Бисет, илюстрирана от Илия Саръилиев обаче винаги ще имат своето място в сърцето ми, заедно с най-скъпите спомени за и от моето детство.

Зорница Христова, издател и писател

Първата си книжка съм прочела на три и половина - казваше се "Пиле и пате" и беше простичка история - патето казва "Излюпих се, отивам на разходка, намерих си пеперудка" и т.н., а пилето все повтаря "Аз също". И така, докато патето тръгва да плува. Сега се чудя - тъжен ли е краят, щом пилето вижда, че не всичко може? Или всъщност весел, защото най-после е различно?

Друга от първите ми книги е "Где обядва врабчо" - с един любопитен врабец и неговата гощавка в зоологическата градина. Триизмерна, с хубав ритъм и с един много гладен крокодил накрая.

Христо Блажев, блогър и издате

Ако не броим наистина детските, първият ми спомен е, че след първи клас ми подариха "Малка къща в прерията", непонятно защо. За сметка на това скоро след това си събрах пари от закуски и си взех "Юрски парк" на Крайтън. И се почна една...

Стефан Иванов, поет

Първата детска книга, която помня, че ми подариха, беше „Ян Бибиян“, голям формат и с илюстрации. Първата, която спечелих като награда, отговаряйки на въпрос във викторина на зелено училище, беше „Неродена мома“ – познах автора. Първата, която ми четоха на свещ (баща ми четеше), заради режим на тока, беше комикс по „Бамби“. Първата детска книга, която наистина харесах и в която се влюбих и препрочитам и до днес, е „Приказка без край“ на Михаел Енде. Тя е за момче, което краде книга и бяга от час, за да чете на училищния таван и буквално влиза в света, за който чете, за да се спасят взаимно.

Честит празник!