Върволица от букви проправя път през живота ни. Дори тогава,
когато още не знаем какво означават. А ни превръща от ние в аз, дали това е
правилно, показва ни времето след това. С Б тичаме все по-бързо и се учим кога да забавяме. В понякога е всичко и тогава сме все недоволни, но друг път е влак
и тогава значи пътешествие. С Г ставаме по-гальовни, с Д по-далновидни. Е ни
утвърждава и вкарва в речника ни сложни думи като еволюира, еманципира и ескалира.
Ж е жаба, която клечи между Е и З. З звучи като звън на камбана сутрин.
И ни свързва, Й ни създава трудности, когато пишем, но К
крачи към следващите букви. Л може да е ласка, но може и да ни омотае в лъст,
лъжа, леност, лукавост... С М сме свикнали да свързваме думата мама, тя обаче е
повече милост и младост. Никой не може да пренебрегне Н, защото е нещо, някой,
някъде. О е кръг, но повече облак и никак омраза. Когато стигнем до П, сме вече
пораснали, защото можем да плачем, когато някого го боли. Р потвърждава това,
когато раните ни правят по-силни. С е смелост, не страх. Танцуваме с Т и се крием под шапката й,
когато вали.
У може да е усилие, но си избираме устрем и улица, която започва
от прага ни. Ф е сложила ръце на кръста си и ни подсеща да си отрежем филия. Х
е весела буква, която е разкрачила крака и разперила ръце, с нея харесваме и се
хвалим понякога. Ц е седнала върху цвете и свири на цигулка. Ч е череши,
часовник в чанта, числа, чадър, чан, чакам, често, четири в четвъртък. С Ш е
широко и много по-свободно. Нека Щ да е щиглец, защото в него има и щастие. От
ъгъла на Ъ у дома можем да потеглим към някое далечно място, от което ще се
върнем някой ден. В ь се препъват жонгльори, кънкьори, позьори, дресьори. С Ю
очакваме юни и юли още от януари, въпреки че той може да бъде край на нашата
азбука. Все пак Я е ябълката, която захапваме, изправя се като явор и ясен, на
които цяло ято е свило гнезда, и яхнали ястреби в ясното небе пак стигаме до А
и АЗ.
0 коментара:
Публикуване на коментар