Любимата ми детска книга е... А на теб?

Днес отбелязваме Междунородния ден на детската книга. На 2 април 1805 г. в Дания е роден всепризнатият майстор на приказките – Ханс Кристиан Андерсен. 

По този случай поканихме няколко книжни люде да споделят с нас за техните любими детски книги. Благодарим им от сърце! А ако и ти последваш примера им в коментар под публикацията, ще участваш в томбола за награда. ;)

Вал Стоева, автор и главен редактор на www.DetskiKnigi.com
Детските книги са моята вселена от близо 27 години, когато с помощта на баба се научих да чета на 4-годишна възраст. Приказки, гатанки, дори романи – "изгълтвах" всичко от семейната библиотека, а после и от градската. И трябва ли да посоча своя най-любима книжка, не мога да го сторя. Обаче имам спомен за една история, свързана със "Сан Феличе" от Александър Дюма... Четвърти клас. Час по български език. Всички учат падежите, а аз тайно чета под чина въпросния роман. Учителката ми задава въпрос, но аз изобщо не я чувам и тя, издебвайки ме, открива книгата. Ужас, позор, очаквам, че ще ме изгони от час и ще се срамувам до края на живота си... Нищо подобно! Получих разрешение да чета каквито си искам книги във всички часове и по български език, и по литература.

Зорница Христова, издател в "Точица" и преводач
Когато бях малка, толкова обичах да чета, че се криех, за да не ме видят и да не ме накарат да правя нещо друго (например да бърша прах). Харесвах всякакви книги, но имаше някои, които не можех да дочета, просто желанието ми да "вляза" в тях беше по-силно от желанието да разбера какво става. Такава книга беше "Баронът по дърветата" на Итало Калвино – дочетох я чак преди година. Да живееш сред клоните, никога да не докосваш земята, да съществуваш в някакъв паралелен свят… неустоимо. По същия начин не успявах да дочета "Моби Дик", защото исках да се намеся в сюжета – на страната на кита, разбира се. А най-красивата ми книга беше "Андерсенови приказки" с илюстрации на Марайа, която имах от детските години на майка ми.

Нева Мичева, преводач
Единственото безсмъртие е щастието. Един от подстъпите ми към него е добрият парадокс в литературата: стъпка извън логиката, но радостна и смислена. В делника напускането на логиката е най-често глупаво (тръгнеш ли си през прозореца на десетия етаж, ще се убиеш). Не и в литературата (Питър Пан си тръгва през прозорците, когато пожелае). Една от най-очарователните книги от детството ми е царство на парадоксите: "Аничка Дребосъчето и Сламения Хуберт" на Незвал (прев. Александър Раковски), с илюстрации на великия Иржи Трънка. "Глава шеста, в която Аничка Дребосъчето бяга в щафета, но без да я добяга, защото вижда смъртта" – в този дух са озаглавени петдесетте й глави. Заради нея всеки път, като видя камила, си казвам: "О! Корабът на пустинята!" Или роза: "Чудна розо, не си млада, / ще умреш през есента." И още: "Всяко шушу-мушу е дяволска работа!"
Страница от "Аничка Дребосъчето и Сламения Хуберт"
Златка Паскалева, преводач и литературен агент в "Антея"
Като момиче, отгледано с момчешка детско-юношеска библиотека, просто нямаше как - "Хвърчащата класна стая" беше една от първите ми детски книги. Израснах без "Малки жени", "Хайди" и "Мери Попинз" – на приятелство и смях, на вярност, честност и смелост ме научиха момчетата: Матиас и Ули, Джони и Мартин, и Себастиан; и Юстусът, и Непушачът. Винаги съм ги обичала повече от всички, за които четях по-късно: повече от всички мускетари и капитани-китоловци. Това бяха момчета, които мечтаех да са мои приятели. И знаех, че ако ги срещна някога, ще ги позная.

Отначало ми четяха Ерих Кестнер. После почнах сама да си го чета. И се влюбих. Като дете мислех, че заради него обичам снежни човеци, палачинки, дакели и сиамски котки. По-късно ми стана ясно, че Ерих Кестнер ме е научил какво е да се смееш през сълзи. Той беше първият. А това не се забравя никога.

Милена Златарова, bookcrosser и автор в www.AzCheta.com 
Купих си "Академията на господин Мастилено петно" от Ян Бжехва с някакви мои парички, след като я бях заемала най-малко десет пъти от детско-юношеската библиотека, разположена в красива стара къща на ул. "Славянска". Всяко дете мечтае за такава академия, в която се лекуват болните предмети; хубавите сънища се стриват на цветен прах и стават на таблетки за добър сън; луничките са отличия за добър успех, а ястията се приготвят от цветни стъкълца, пламъчета на свещи и щрихи от четка за рисуване. Друго си е да си обелиш за закуска една гръмотевица, да прескочиш за кутийка кибрит при Малката Кибритопродавачка и да учиш мастилография. Малко странна, но искряща като калейдоскоп и пленяваща въображението, тази книга остана един от най-незабравимите спомени от детството ми.

Антон Стайков, художник и автор на "Кратка история на българския комикс"
Когато ме попитат кои са любимите ми детски книги, винаги се опитвам да разделя детето, което ги е чело тогава, от възрастния, който споделя любимите си текстове с децата сега, като голям. Отделни изречения не съм забравял никога: "Отначало петното беше топло и мокро, после стана студено и мокро", "... успях да ви спася от вълнените гащи" от "Пипи Дългото чорапче", "Бе сгладне и честлинните комбурси..." и "... о’вир и ливада", "... изучавахме френски, пиано и пране" от "Алиса в Страната на чудесата". Някои книги открих скоро и винаги с радост споделям с деца историите от "Малкият Никола" или "Калвин и Хобс".
Книгите на Госини и Семпе се издават на български от издателство "Колибри"
Кремена Михайлова, запален читател
Може ли да има по-подходящ подарък от „Кукувицата“ на Елин Рахнев в коледната нощ? Не защото съм „за“ традициите (напротив, предпочитам неща като тази богата на фантазии и цветове книжка) се уединих с нея, когато голяма част от световното население приготвяше трапези и прически.

Спечелиха ме бащата и детето, хваната за ръце и почти докосващи облаците. Спечели ме и закъсняването - веднъж в живота си не успях да закъснея... Но мога да опитвам още. Щом и аз съм имала кукувица "като карта на света, преливаща от обещания за приключения и пътешествия". Книжката е изпълнена с познати възрастни: директорът, който успя да бъде ягодово примамен, ми заприлича на любимия Ян от "Обслужвал съм английския крал", учителката ми напомни на учителката по литература на сина ми, и чистачката – нямаше как да не си помисля за портиерката от "Елегантността на таралежа". Един детско-възрастен свят, близък до моя.

Христо Блажев, блогър и издател в Deja Books 
Любима детска книга... Хм... Това си е бой на негри в тъмна нощ, една ще вземеш, безброй други ще пренебрегнеш, но нейсе. Спирам се на „Войната на таралежите“ от Братя Мормареви, защото не мога да преброя колко пъти съм я чел и препрочитал, та до днес го правя поне веднъж годишно. Продължава да ме опива магията на този роман, описващ време, което не помня, общество, което не разбирам съвсем, и все пак децата - тези комети от идеи и желания - те са ми понятни във всяко свое действие и порив.

Това е книга, която пробива примирението на времето си, която ясно показва, че няма строй, който да пречупи младите, ако те самите имат желание да воюват за свободата си - и за всичко останало, което им хрумне, разбира се.

10 коментара:

Жоро каза...

И аз доста си падах по "Мери Попинз", но най-любимата ми книга от детството е "Братята с лъвски сърца"

Мила каза...

Колебая се много между "Мили мой Мио" и "Братята с лъвски сърца", но ще избера Йонатан и Шушулко, защото тяхната история е първата книга, на която се разплаках. Гледах с часове илюстрациите и се опитвах да измисля различен финал. После пораснах и осъзнах, че е трябвало да свърши точно така. И до днес това е една от любимите ми книги и я подарявам с повод и без повод на хора, които са важни за мен.

Tanuki каза...

"Три повести за Карлсон", "Пипи..." и "Вилервале в Южното море".

Studio"Treasures" каза...

Муминтролите на Туве Янсон ме "намериха", когато вече
/определено/ не бях дете. Така ме завладяха, че всеки ден се потапях в нова книга от поредицата. Пътувах в рейса, четях и се смеех с глас. Получих няколко погледа, но... През цялото време се питах каква е ролята на всаеки един от приятелите ми в моя живот и как биха се 'разпределили', ако пристигнат в дома ми, а мен ме няма. Обичам да чета детски книги - разбирам ги много по-ясно :-) :-) :-)

Анонимен каза...

Аз и до днес си препрочитам "Малкият принц" на Екзюпери.

Unknown каза...

Аз много обичам Андерсеновите приказки, "Приказки от 1001 нощ", "Патиланско царство", "Малкият принц"...Но в детството си не съм прочела толкова книги, колкото сега на сина ми, което много ме радва! Прочетохме за Пипи наскоро, сега четем приказките за Хитър Петър, но все се връщаме на Пипи - явно умее да впечатлява малки деца :) Скоро ще четем и за Емил от Льонеберя ;) Че кой не обича пакости...

Анонимен каза...

"Приказки от 1001 нощ" беше любимата ми книга в детството и тя запали желанието ми за пътешествия, за изучаване на чужди култури, за срещи с интересни хора. Щастлива съм, че дъщеричката ми също харесва приказки за непознати места и иска да ги посети някой ден.
Радостина Иванова
https://www.facebook.com/radostina.a.ivanova?ref=tn_tnmn

Катя Вълчева каза...

Колебая се между няколко книги като любими детски мои - "Пипи Дългото Чорапче", "Карлсон, който живее на покрива", "Приключенията на Лукчо" и "Джелсомино в страната на лъжците" :) Всички детски книги са един приказен свят, който развива детското съзнание и радва невинната душа с обещания за сбъднати мечти и вълшебства!

Алиса в чизми каза...

Изтеглихме Катя Вълчева! Ще ти пишем, за да се уговорим. :)) Ето и мини томболата: https://www.facebook.com/photo.php?fbid=270631726445817&set=a.245063959002594.1073741828.240495702792753&type=1&theater

Йохана Цолова каза...

Една книга стои и днес като голямо синьо петно на рафта "лична книжна съкровищница", който всеки от нас си оформя и милва, колчем минавайки край него...
Момичето откри книгата и Книгата откри Момичето.
Никога не я споменаха в детските класации, порастнали книжни хора не помнят пиршеството на детския дух с нея, а с онези разкошни, изброени по-горе герои и героини...Но за мен - и като своеобразен реванш към онова безметежие, което ми подари, Книгата на моето детство си остана "Замъкът на момичето в бяло" на румънеца Константин Кирица.

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...
Copyright © Алиса в чизми | 2014-2017. Всички права запазени.