Сензация! Алиса узурпира властта в Огледалния свят


Алиса превзе със сила властта в Огледалния свят рано тази сутрин. Оцелелите кари съобщават, че цариците са пратени в изгнание. Какви ще са следващите действия на узурпаторката все още не се съобщава.

Според слуховете тайните помагачи на Алиса били Чеширският котарак и Вале купа. Първият се появил ненадейно насред сутрешното сервиране на чая и помел с опашка най-скъпия сервиз. Кралицата започнала да крещи истерично, това предизвикало суматоха сред свитата й и те верижно се катурнали на земята, като помели стражите и едно фламинго. През това време Вале купа откраднал сладките и ги раздал на Белия заек, Шапкаря и Гъсеницата. Тъй като те са от друга история, равновесието било нарушено и всички се изсипали в близкия кладенец. После Алиса триумфално влязла в замъка и седнала на трона.

В крайна сметка близки до новата царица споделиха, че причината за преврата бил свързан с третия рожден ден на блога „Алиса в чизми”. След като Алиса свила чизмите на котарака на Шарл Перо и ги обула, тя тотално объркала приказката си. Решила, че военизираната й нова визия изисква да завладява държави и да сваля крале и кралици. Все още не е ясно накъде ще се насочат амбициите й. Да се пазят Снежанка, Снежната кралица, Спящата красавица, Магарешката кожа, Принцесата с граховото зърно, цар Дроздобрад, Рапунцел, Красавицата и Звяра.

2016 г. - книги за други животни от крайните квартали

Годината се изнизва през комина и бурният вятър я отнася назад в миналото. Докато още не сме я забравили, искаме да ви разкажем за книгите, които открихме през последните дванайсет месеца.

Три от Ники

"Островът на дядо" ме запозна с Бенджи Дейвис на български и веднага ме накара да се влюбя в работата му. Всеки със специален дядо в живота си ще я оцени. Освен темата, грабва също артът, наститен с ярки цветове и красиви детайли. Стискам палци за още заглавия от Дейвис!

"Приказки от крайните квартали" е любопитен книжен проект, който се появи на български през пролетта. Авторът и илюстратор Шон Тан създава първо рисунките - всички те са "остатъци" от предишни негови проекти, - а след години ги обединява и пише по тях къси истории. Крайният резултат е уникален сборник! Гери подробно разказа за него тук.

"Гривесто дете-коте"
е детската книга на Етгар Керет. Виждала съм я многократно, но Дядо Коледа я скри под елахата ми чак тази година. Обичайната щуротия от израелския писател, при когото обаче няма нищо обичайно. Илюстрациите първо стряскат, а на трета страница вече знаеш, че са точните.

Три от Гери


"Моето семейство и други животни"
от Джералд Даръл за пръв път се появява в България много отдавна, но аз я прочетох в изданието на "Колибри". Не съм сигурна дали книгата е точно за деца, въпреки че Джери е малък и обича насекоми. По-нататък ще ви разкажа за любимата ми героиня в книгата - прекрасна старица, която не става от леглото, а около нея се е разстлала великолепната й коса.

"Приключенията на Саламури"
е сред най-любимите ми още от малка, но тази година я прочетох отново. Издадена е през 1980 г. и оттогава не е събрала много почитатели. А е не по-малко значима от книгите на Джани Родари. За Повелителката на светулките и Пастирчето на калинките ви разказах преди време тук.

"Манго и Бамбам: Съвсем НЕ-прасе"
е личното ми откритие за 2016 г., защото бях неин редактор. Топла, нежна и приятелска история за момиченце без приятели и тапир. Манго открива черно-белия Бамбам насред много забързания град, в който живее. Спасява го от прииждащите коли и гневни хора и го кани на бананови палачинки в дома си.

П.П. Сподели в коментар кои са твоите книжни открития през 2016-а? :)

Ваш любящ Дядо Коледа

Кликни на всяка снимка за по-голям размер
Дядо Коледа не пътува със самолет или на мотор, той нито може да ги кара, нито иска - освен това са твърде бавни и вонят. Не вярвайте, ако някой ви уверява, че се придвижва с друго, освен с шейната и елените. Вече хиляда деветстотин двайсет и четири - не, и седем! - години подкарва превозното си средство и благодарение на часовата разлика успява да разнесе всички подаръци, които е подготвял през годината с помощта (а често и въпреки проблемите, които му създава) на Северния полярен мечок.

На Северния полюс в къщата на Дядо Коледа кипи трескава дейност, но и голям купон. Предвождани от Полярния мечок, снежни хора, елфи, малки мечки и елени правят бели и саботират правенето на подаръци. Веднъж дори разрушават къщата на прочутия старец. Редовно изгърмяват всички фойерверки, повреждат вече готовите пакети, изяждат част от лакомствата и разбъркват списъците с имена на деца. И все пак всяка година подаръците успяват да стигнат до децата. Не вярвате? Всичко това е документирано в писмата на Дядо Коледа, които той праща на момчетата на писателя Дж. Р. Р. Толкин. Наскоро издателство "Колибри" ги издаде. Има такива, които подозират, че самият Толкин праща тези послания - първо тайно взима написаните от децата му писма да Северния полюс, прочита ги и им отговаря. Дори сам рисува рисунките, които показват какво се случва през годината в къщата на Дядо Коледа. Но това не е вярно - доказва го треперливият почерк на стареца - все пак е на хиляда деветстотин двайсет и седем, както и вмъкнатите пасажи, написани не съвсем грамотно от Полярния мечок на специален гоблински шрифт. А и кой друг, освен Дядо Коледа, знае как изглежда къщата му и какви бели спретва всяка година Полярния мечок.

Първото писмо от Северния полюс пристига през 1920 година до най-голямото от момчетата на Толкин - Джон. Следващите са адресирани до Майкъл, Кристофър и малката Присила. Последното получава Присила през 1943 година. Понякога специалните пликове падат през комина, друг път ги носи пощальонът, а веднъж един идва с подаръците. От писмата става ясно, че момчетата предпочитат влакове, а Присила - книжка за оцветяване от Беатрикс Потър, по-късно и книги за четене.

Ето какво разказва Дядо Коледа през 1943 година:
Къщата на Скалите
Северният полюс
Коледа, 1943 г.

Скъпа моя Присила,
Весела Коледа! Надявам се да окачиш чорапчето поне още веднъж, тъй като имам още няколко хубави подаръчета за теб. А след това ще трябва да кажа "довиждане", поне донякъде - но няма да те забравя. Винаги пазим номерата на старите си приятели, както и техните писма; и се надяваме по-късно да се върнем при тях, когато те пораснат и си имат собствени къщи и деца.
Пратениците ми съобщиха, че хората наричат тази година "мрачна". Сигурно имат предвид нещастна - и е точно такава, боя се, на много места, където особено обичах да ходя; но много се радвам да чуя, че ти все още не си нещастна. Недей и да ставаш! Аз съм все така жив и скоро ще се върна, по-весел отвсякога. В моята страна няма беди; и макар запасите ми да намаляват все повече, се надявам скоро и това да сe оправи.

Кос в къпиновия храст

Кликни на всяка снимка за по-голям размер
Обичам косове! И сега имам един. В книга. Има и горски дух в историята, но за мен е важно само малкото черно птиче с жълта човка. Както и за останалите герои в книгата. Измислено и нарисувано е от турския писател-илюстратор Феридун Орал. Всъщност никъде в „Къпиновият дух и жълтоклюното птиче” не се споменава думата кос. Но пък го виждаме. Косът е мъжки. Майсторски нарисуван от Орал.

При първия си урок по летене птичето пада, чупи крилцето си и през есента не успява да отлети с другите в топлите страни. Приютява го между клоните си старо дърво и за да го защити от студа, запазва листата си. Един ден край тях минава старият горски дух от къпиновия храст и решава да вземе коса у дома.

Историята е тъжна и малко наивна, точно като за съвсем малки деца. Подобна е и другата книга на Орал „Къде ми е петнистото мишле”, която издателство „Емас” издадоха за Коледа. Приключенията на котето Зейтин не са зимни, дори не са съвсем истински. То странства насън из различни прочути приказки, които са леко поомотани – както се случва, когато спим. Търси любимата си играчка – мишле на червени петна.

Харесахме книгите на Феридун Орал още преди две години, когато "Емас" издадоха „Червената ябълка”. Разказахме ви за нея наскоро. Неговите разкази са простички, но в тях задължително има едно-две изречения, които трогват читателите (с добра редакция биха станали по-хубави). Но илюстрациите са тези, които правят книгите по-специални.
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...
Copyright © Алиса в чизми | 2014-2017. Всички права запазени.