Колко прави 8 чорапа по 3 палачинки?


Мнозина цял живот не могат да намерят обяснение защо от всеки чифт все остава по един чорап, как да броиш топките на сладоледа и в колко фунийки да ги разпределиш, за да изядеш точно колкото трябва. Но учебник по математика, който да обясни тези задачи, не съществува. За да научиш умножението и да не губиш чорапите си, е добре да си намериш и прочетеш книгата „Умножение без уморение“ от Зорница Христова с илюстрации от Миглена Папазова (издателство „Точица“).

Дори да си силен по четене, но не можеш да научиш за колко часа можеш да изядеш десет понички и дали това ще ти докара болки в стомаха, или ще получиш награда за бързина – няма страшно. Защото в тази книга се учи със стихове. И така, докато си четеш колко прави четири вещици по 3 питомни гарвана, неусетно по Хелоуин ще разбереш как се умножава по три.
Ако така ви се струва сложно, опитайте с осем:
Вдън горите тилилейски,
зад реки от люспи змейски
има приказен палат,
непристъпен и богат.
В него властва цар Осман,
злобен, шкембест и тиран,
но със дъщеря Осмица –
ненагледна хубавица
с тънък кръст и ум чевръст.
И много бързо ще разберете, че осем кули по три палачинки е равно на двайсет и четири. Върши работа и с чорапи, стига да имате толкова.

Текстът е публикуван в сайта "Площад Славейков".

В очакване на Мери Попинз


Развята рокля и буркани наоколо, къдрокосо момченце и ято птици, тънко момчешко тяло с шапка с перо, слаба жена в строго облекло и разтворен чадър над главата. Знаем какво означава това - Алиса, която бавно пада в заешката дупка, Малкият принц, понесен от птици, Питър Пан лети към страната Никога, Мери Попинз се издига в небето със своя чадър с дръжка глава на папагал. Разпознаваме ги веднага, дори никога да не сме чели книгите. Въпреки че всеки от тези герои е рисуван многократно от различни хора в различни времена. Вероятно защото могат да летят.



Иван Асен е улицата, която най-малко се променя в София. Можеш с години да срещаш едни и същи хора, да минаваш край едни и същи места - сладкарница "Пчела", "Арт клуба", прочутата баничарница, пред която в събота сутрин се вият опашки, магазина за плодове и зеленчуци, в който един дядо обслужва клиентите си със сумтене и т. н. Някъде там сред тези вечни персонажи - дори заведенията и магазинчетата са такива, срещнах Мери Попинз за първи път. Лежеше си пред Първи частен тотопункт "Четирилистна детелина" (как ли може да се казва иначе) между учебници по химия отпреди 50 години и комунистически трактати беше наредена. Първото издание от 1980 година от близо 500 страници.



Не е ясно защо точно "Мери Попинз" от Памела Травърз не е успяла да попадне в детската ми библиотека. Но сега за пръв път я разгърнах. Трудно е да се каже дали щеше да ми хареса, когато бях на 8 години. Старомодна е като "Питър Пан" и по същия начин надграждана и съшиването на отделните истории личи. След като я прочетох, мислих дълго дали ми харесва и кое е най-важното в нея. Историите са необичайни, Мери Попинз - най-прочутата детегледачка в литературата, суетна и тросната, не можеш да харесаш веднага. А и Мери от първата глава не е Мери от следващите. А всеки от другите герои - мързеливият Робъртсън Ай, Кибритопродавача, който рисува картини на тротоара, смешният мистър Уиг, тъжните гигантки мис Ани и мис Фани - при обичайни остоятелства бихте заобиколили отдалеч, бихте ги погледнали с укор и може би малко бихте им се присмели. Но само ако преди това не сте чели "Мери Попинз". Защото тогава знаете, че странните хора по улиците могат да се окажат магически същества, в миналото си са познавали крале и носят щастие там, където се озоват, мръсен нехранимайко ще се окаже титла, могат да ти дадат джинджифилови сладки с истински звезди, картините им оживяват, а понякога, когато е рожденият им ден, политат.


Тази детска книга е история на очакването. Да видиш жената с птиците и тя да казва така познатите думи всеки път, пудинг за вечеря, да поискаш луната и да я получиш, да остане ресто за балони, шоколадът никога да не свършва, да се появи човек, или този човек да си тръгне.
Все пак искате ли да откриете Мери Попинз, търсете я на улица Черешова. Тя все някога ще се върне отново там. Само попитайте полицая на кръстопътя къде да я намерите. И ако можете да чукате три и половина пъти.


А ето какво да очаквате, ако като мен все още не сте отваряли тази книга:

Откъсни си цвете
и звезда хвани,
задуши и двете
в масло и катран,
петмез им ливни.
Тра-ла, ла-ла-ла!
Сладко си хапни!


Девойче желаех,
поднесено в сос,
крехко и сладко, и сочно,
с две звезди в очите точно,
наместо коса - комета,
две да са - дайте и двете,
че си умирам от глад.
Бу-ху! Бу-ху!


- Женен ли сте? - Джейн и Майкъл чуха лейди Мюриъл да пита министър-председателя.
- Не - отвърна той, - не. Не мога да намеря подходяща дама. Трябва да е нито много възрастна, нито много млада и весела, защото аз самият съм много сериозен.
- Аз подходяща ли съм? Умея добре да се забавлявам и сама! - каза лейди Мюриъл Брайтън-Джонс.
- Да, мисля, че ставате - отвърна министър-председателят и, ръка за ръка, те се присъединиха към подскачащата тълпа.

Като порасна, ще стана щастлив!


Трябва ли децата ни да четат тъжни книги? Андерсеновите приказки дали не травмират съзнанието на невръстните твърде рано?  Вероятно има смислено звучащи доводи и „за” тъжните истории за лека нощ, и „против”. Моите мисли обаче все се въртят около разнообразието. Животът дори на малкото дете се обогатява от наличието на всички цветове, всички емоции – от тъгата до еуфорията, и там има място дори за малко завист или ярост. Така че бих предпочела детето ми да слуша за лека нощ веселите приключения на Емил от Льонеберя, но и да поплаче преди сън за Томас и неговата история, разказана от Хюс Кайер.

Книгата на всички неща” е книга за нещастното детство, а такова могат да го направят много неща. Грубостта на родителите или липсата им. Отсъствието на приятели, на нежност, на игри. Но виновникът може да е и прекаленото усърдие и добрите намерения. Увереността, че знаеш най-добре какво е правилно за другите. Когато е забранено да прегръщаш за утеха, забранени са трамваите в неделя, колите, велосипедите, момчетата, които ритат топка на улицата. И най-вече страхът.

Но когато детството ти е тясно от забрани и насилие, в каналите може да плуват неонови рибки, креслата и столовете да се издигат във въздуха, най-красивото момиче да има чудесен изкуствен кожен крак, а глупавата ти сестра да се окаже най-смелият човек на света.

Щастливото детство е важно, защото, както казва господин Туп (порасналият Томас), нещастното детство прави хората непочтителни! Но винаги може да се заканиш: Един ден ще стана щастлив! И то ще се случи!

И да, когато прочетох Като порасна, ще стана щастлив, очите ми се насълзиха.

Илюстрациите са на Люба Халева за "Жанет 45".

Где обядва врабчо под дъгата - първата ми детска книга беше...


"Пипи Дългото чорапче", "Ние, врабчетата", приказките на Шарл Перо или Ангел Каралийчев, или гръцки митове, разказани за деца. Книгите, с които започва любовта към четенето, са много и всяка от тях може да прокара множество пътеки към измислени светове. Може да ни накара да обичаме, да страдаме, да желаем и да прощаваме. В годините след това ни съпътстват и напътстват не само думите на героите от любимите ни детски книги, но и илюстрациите. Затова не само писателите, а и художниците са наши водачи. А на 1 юни това е още по-важно.

А ето кои са първите книги на няколко души, които пряко или косвено са свързани четенето:  

Капка Кънева, илюстратор

Няма да преувелича, ако кажа, че книгите са били около мен през целия ми живот. Още преди да тръгна на училище, разполагах с една вълшебна ракла, която постепенно се напълни цялата с детски илюстровани издания и броеве на списание “Дъга”. Непрекъснато пренареждах и вадех съкровищата си от нея, и все стоеше отворена и неподредена, а работата на художниците ме впечатляваше толкова силно, колкото и историите, които разказваха.

Невъзможно ми е да посоча една-единствена книга, като първи представител, въвел ме в света на литературата. Тази съдбовна среща се е случила преди да проговоря ясно и да мога да чета самостоятелно, благодарение на огромните търпение и обич на баба ми, която ми четеше всеки ден. Приказките на Ангел Каралийчевите и Андерсен, с прекрасните илюстрации на Любен Зидаров, „Тримата братя и златната ябълка”, също от Каралийчев, с характерните декоративни илюстрации на Ани Тусузова, „Триноско” от Харалампи Харалампиев, визуализиран от Симеон Спиридонов и „На приказки с тигърче” от Доналд Бисет, илюстрирана от Илия Саръилиев обаче винаги ще имат своето място в сърцето ми, заедно с най-скъпите спомени за и от моето детство.

Зорница Христова, издател и писател

Първата си книжка съм прочела на три и половина - казваше се "Пиле и пате" и беше простичка история - патето казва "Излюпих се, отивам на разходка, намерих си пеперудка" и т.н., а пилето все повтаря "Аз също". И така, докато патето тръгва да плува. Сега се чудя - тъжен ли е краят, щом пилето вижда, че не всичко може? Или всъщност весел, защото най-после е различно?

Друга от първите ми книги е "Где обядва врабчо" - с един любопитен врабец и неговата гощавка в зоологическата градина. Триизмерна, с хубав ритъм и с един много гладен крокодил накрая.

Христо Блажев, блогър и издате

Ако не броим наистина детските, първият ми спомен е, че след първи клас ми подариха "Малка къща в прерията", непонятно защо. За сметка на това скоро след това си събрах пари от закуски и си взех "Юрски парк" на Крайтън. И се почна една...

Стефан Иванов, поет

Първата детска книга, която помня, че ми подариха, беше „Ян Бибиян“, голям формат и с илюстрации. Първата, която спечелих като награда, отговаряйки на въпрос във викторина на зелено училище, беше „Неродена мома“ – познах автора. Първата, която ми четоха на свещ (баща ми четеше), заради режим на тока, беше комикс по „Бамби“. Първата детска книга, която наистина харесах и в която се влюбих и препрочитам и до днес, е „Приказка без край“ на Михаел Енде. Тя е за момче, което краде книга и бяга от час, за да чете на училищния таван и буквално влиза в света, за който чете, за да се спасят взаимно.

Честит празник!
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...
Copyright © Алиса в чизми | 2014-2017. Всички права запазени.