Джемайма Патравата патица изучава мъжете


Джемайма Патравата патица, Джемайма Патравата патица, Джемайма Патравата патица...

Когато бях малка, в къщата на баба ми се мотаеше една продълговата и трудна за разгръщане книга с майка зайка с четири зайчета на корицата. Казваше се „Зайчето Питър”. Не ми харесваше особено, винаги съм предпочитала дебели книги с много текст. Но я бях чела неведнъж, защото там нямаше чак толкова книги – само около 100-200, а това беше крайно недостатъчно. Сещате се как децата обичат да си повтарят едни и същи неща, докато вбесят някой възрастен. Аз си повтарях така странни имена. От „Зайчето Питър” ми остана Джемайма Патравата патица.

Джемайма вероятно е най-шантавият герой на Биатрикс Потър. Колко често сте чели история за безкрайно глупав, но много симпатичен персонаж? Не се срещат често. Вероятно това разказче е поучително. Вероятно децата трябва да схванат, че трябва да са внимателни и не трябва сляпо да се доверяват на непознати... лисици. Но това за мен е разказ за майка, която иска да си отгледа патета, но за жалост среща в гората много елегантен господин с рижи мустачки.

Всички знаем, че на прекалено любезни мъже не трябва да се вярва, винаги е по-добре да се доверим на солиден, вдъхващ страхопочитание господин. Джемайма научава това по трудния начин. Но и точно нейната глупост я спасява.

Изводът е: Ако сте млада и неопитна, стойте далеч от вежливи и приятни на вид червенокоси. Ще ги познаете по това, че четат вестник. А, да, и носят фрак.

"Джемайма Патравата патица" може да се намери във великолепно издание на издателство "Труд" и превод на Александър Шурбанов.

З е звън на камбана сутрин


Върволица от букви проправя път през живота ни. Дори тогава, когато още не знаем какво означават. А ни превръща от ние в аз, дали това е правилно, показва ни времето след това. С Б тичаме все по-бързо и се учим кога да забавяме. В понякога е всичко и тогава сме все недоволни, но друг път е влак и тогава значи пътешествие. С Г ставаме по-гальовни, с Д по-далновидни. Е ни утвърждава и вкарва в речника ни сложни думи като еволюира, еманципира и ескалира. Ж е жаба, която клечи между Е и З. З звучи като звън на камбана сутрин.

И ни свързва, Й ни създава трудности, когато пишем, но К крачи към следващите букви. Л може да е ласка, но може и да ни омотае в лъст, лъжа, леност, лукавост... С М сме свикнали да свързваме думата мама, тя обаче е повече милост и младост. Никой не може да пренебрегне Н, защото е нещо, някой, някъде. О е кръг, но повече облак и никак омраза. Когато стигнем до П, сме вече пораснали, защото можем да плачем, когато някого го боли. Р потвърждава това, когато раните ни правят по-силни. С е смелост, не страх. Танцуваме с Т и се крием под шапката й, когато вали.

У може да е усилие, но си избираме устрем и улица, която започва от прага ни. Ф е сложила ръце на кръста си и ни подсеща да си отрежем филия. Х е весела буква, която е разкрачила крака и разперила ръце, с нея харесваме и се хвалим понякога. Ц е седнала върху цвете и свири на цигулка. Ч е череши, часовник в чанта, числа, чадър, чан, чакам, често, четири в четвъртък. С Ш е широко и много по-свободно. Нека Щ да е щиглец, защото в него има и щастие. От ъгъла на Ъ у дома можем да потеглим към някое далечно място, от което ще се върнем някой ден. В ь се препъват жонгльори, кънкьори, позьори, дресьори. С Ю очакваме юни и юли още от януари, въпреки че той може да бъде край на нашата азбука. Все пак Я е ябълката, която захапваме, изправя се като явор и ясен, на които цяло ято е свило гнезда, и яхнали ястреби в ясното небе пак стигаме до А и АЗ.

Говорящата кожа

Кадър от филма „Записки под възглавката“
По кожата ми са отпечатани милиони букви – дамгосана е от страниците, които съм държала в ръцете си. Левият ми безименен пръст например си има име – казва се топрод. Странно име, ще кажете. Нищо подобно – това е отпечатък от заглавието на първата книга, която прочетох самостоятелно, когато бях на 6 години – „Малката кибритопродавачка”. Понякога с периферното си зрение забелязвам остатъци по дланите си от стих на Дилън Томас, есе на Бродски, приказка на Хесе. Това се случва в онези специални моменти – когато реалността изтънява и съзнанието е на границата между две истории, а има нужда от поне няколко още, за да се опази от тъгата, мъчителните загуби и извънредните радости.

Няма нужда да празнувам Световния ден на книгата и авторското право. Защото всеки ден белязаните ми ръце докосват книга, а това е празник. Книгите са любимата ми лудост. Заемат 80 процента от времето ми, а често се промъкват и в другите 20. Имам и други мании, но тази е най-старата и най-трайната. И днес празнувам не книгите, а собствената си лудост!

Честит празник!

Любов, разказвана безброй пъти

Честит Международен ден на детската книга! Отбелязваме го днес, защото на 2 април, през далечната 1805 г., е роден Ханс Кристиан Андерсен. Любимият ни разказвач става много популярен още приживе, а в наши дни е преведен на повече от 150 езика. Ние обаче не се вълнуваме от цифри и статистика, а от книги, разказване на истории и разни необясними неща. Например, как се появява любовта към четенето?

Даниел Пенак разказва за тази любов в "Като роман". Основна тема на книгата са тъкмо спадовете и подемите в читателските навици и настроения: от люлката, през училището и университета, до ролята на родител или баба и дядо. 
На другата вечер пак сме заедно. Навярно със същото четиво. Да, има вероятност той да поиска снощната приказка, за да се увери, че не е сънувал, да ни зададе същите въпроси, на същите места, заради радостта да чуе същите отговори. Повторението успокоява. То е доказателство за близост. То е нейното дихание. А той има нужда да си възвърне това дихание: 
 - Още! 
"Още, още...", което, общо взето, значи: "Колко много се обичаме, ти и аз, щом ни стига тази единствена приказка, повтаряна безброй пъти!" Да препрочиташ не значи да повтаряш, а да даваш все нови и нови доказателства за неуморна любов.
Приятно четене и разказване!
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...
Copyright © Алиса в чизми | 2014-2017. Всички права запазени.