Като порасна, ще стана щастлив!


Трябва ли децата ни да четат тъжни книги? Андерсеновите приказки дали не травмират съзнанието на невръстните твърде рано?  Вероятно има смислено звучащи доводи и „за” тъжните истории за лека нощ, и „против”. Моите мисли обаче все се въртят около разнообразието. Животът дори на малкото дете се обогатява от наличието на всички цветове, всички емоции – от тъгата до еуфорията, и там има място дори за малко завист или ярост. Така че бих предпочела детето ми да слуша за лека нощ веселите приключения на Емил от Льонеберя, но и да поплаче преди сън за Томас и неговата история, разказана от Хюс Кайер.

Книгата на всички неща” е книга за нещастното детство, а такова могат да го направят много неща. Грубостта на родителите или липсата им. Отсъствието на приятели, на нежност, на игри. Но виновникът може да е и прекаленото усърдие и добрите намерения. Увереността, че знаеш най-добре какво е правилно за другите. Когато е забранено да прегръщаш за утеха, забранени са трамваите в неделя, колите, велосипедите, момчетата, които ритат топка на улицата. И най-вече страхът.

Но когато детството ти е тясно от забрани и насилие, в каналите може да плуват неонови рибки, креслата и столовете да се издигат във въздуха, най-красивото момиче да има чудесен изкуствен кожен крак, а глупавата ти сестра да се окаже най-смелият човек на света.

Щастливото детство е важно, защото, както казва господин Туп (порасналият Томас), нещастното детство прави хората непочтителни! Но винаги може да се заканиш: Един ден ще стана щастлив! И то ще се случи!

И да, когато прочетох Като порасна, ще стана щастлив, очите ми се насълзиха.

Илюстрациите са на Люба Халева за "Жанет 45".

Где обядва врабчо под дъгата - първата ми детска книга беше...


"Пипи Дългото чорапче", "Ние, врабчетата", приказките на Шарл Перо или Ангел Каралийчев, или гръцки митове, разказани за деца. Книгите, с които започва любовта към четенето, са много и всяка от тях може да прокара множество пътеки към измислени светове. Може да ни накара да обичаме, да страдаме, да желаем и да прощаваме. В годините след това ни съпътстват и напътстват не само думите на героите от любимите ни детски книги, но и илюстрациите. Затова не само писателите, а и художниците са наши водачи. А на 1 юни това е още по-важно.

А ето кои са първите книги на няколко души, които пряко или косвено са свързани четенето:  

Капка Кънева, илюстратор

Няма да преувелича, ако кажа, че книгите са били около мен през целия ми живот. Още преди да тръгна на училище, разполагах с една вълшебна ракла, която постепенно се напълни цялата с детски илюстровани издания и броеве на списание “Дъга”. Непрекъснато пренареждах и вадех съкровищата си от нея, и все стоеше отворена и неподредена, а работата на художниците ме впечатляваше толкова силно, колкото и историите, които разказваха.

Невъзможно ми е да посоча една-единствена книга, като първи представител, въвел ме в света на литературата. Тази съдбовна среща се е случила преди да проговоря ясно и да мога да чета самостоятелно, благодарение на огромните търпение и обич на баба ми, която ми четеше всеки ден. Приказките на Ангел Каралийчевите и Андерсен, с прекрасните илюстрации на Любен Зидаров, „Тримата братя и златната ябълка”, също от Каралийчев, с характерните декоративни илюстрации на Ани Тусузова, „Триноско” от Харалампи Харалампиев, визуализиран от Симеон Спиридонов и „На приказки с тигърче” от Доналд Бисет, илюстрирана от Илия Саръилиев обаче винаги ще имат своето място в сърцето ми, заедно с най-скъпите спомени за и от моето детство.

Зорница Христова, издател и писател

Първата си книжка съм прочела на три и половина - казваше се "Пиле и пате" и беше простичка история - патето казва "Излюпих се, отивам на разходка, намерих си пеперудка" и т.н., а пилето все повтаря "Аз също". И така, докато патето тръгва да плува. Сега се чудя - тъжен ли е краят, щом пилето вижда, че не всичко може? Или всъщност весел, защото най-после е различно?

Друга от първите ми книги е "Где обядва врабчо" - с един любопитен врабец и неговата гощавка в зоологическата градина. Триизмерна, с хубав ритъм и с един много гладен крокодил накрая.

Христо Блажев, блогър и издате

Ако не броим наистина детските, първият ми спомен е, че след първи клас ми подариха "Малка къща в прерията", непонятно защо. За сметка на това скоро след това си събрах пари от закуски и си взех "Юрски парк" на Крайтън. И се почна една...

Стефан Иванов, поет

Първата детска книга, която помня, че ми подариха, беше „Ян Бибиян“, голям формат и с илюстрации. Първата, която спечелих като награда, отговаряйки на въпрос във викторина на зелено училище, беше „Неродена мома“ – познах автора. Първата, която ми четоха на свещ (баща ми четеше), заради режим на тока, беше комикс по „Бамби“. Първата детска книга, която наистина харесах и в която се влюбих и препрочитам и до днес, е „Приказка без край“ на Михаел Енде. Тя е за момче, което краде книга и бяга от час, за да чете на училищния таван и буквално влиза в света, за който чете, за да се спасят взаимно.

Честит празник!

Дявол, папагал, слон и трамвай в един книжен празник

Представете си да съберете на едно място слон, котарак, папагал, джуджета и даже един дявол! Вероятно ще се получи бъркотия. Но ако те са герои от различни истории, нещата започват да се подреждат. Между едни корици можем да поставим слон и комари, между други джуджета и русалки, а между следващите ще се окажат котарак и дявол. Ето така си представят литературата за деца великите писатели.

"Детски шедьоври от велики писатели" е поредица на издателство "Лист", в която се настаняват охотно Джеймс Джойс, Вирджиния Улф, Анатол Франс, Гъртруд Стайн и още писатели, към чиито книги обикновено ни е страх да посегнем, защото някой ни е казал, че са трудни за четене. Но в тази серия те са различни - бъбриви, увлекателни, мили и нежни - като дядовци и баби, които разказват приказки на любимите си внуци. Засега в поредицата има 11 книги, всяка от тях илюстрирана от български художник - от различни поколения и с различен стил. Няма как да ти стане скучно. А най-важното е, че ако прочетеш Джойс или Вирджиния Улф за деца, когато си още малък, когато пораснеш, няма да имаш проблеми с големите им книги. И никой няма да може да те убеди, че тези велики писатели не стават за четене.

 А ето кои са книгите, с които може да започне всяка лична библиотека за умни деца:

В „Котаракът и Дяволът” от Джеймс Джойс има две истории – тази, която дава името на книгата, и „Котките на Копенхаген”. Очевидно Джойс много обичал котки и когато съчинявал нещо за внука си винаги вкарвал и котка. До нас са стагинали само два от тези разказа, илюстрирани от карикатуриста Чавдар Николов. Той рисува Дявола като вокала на Рамщайн Тил Линдеман, кметът е с чертите на Жерар Депардийо, а котаракът е тяхната домашна котка.

Бурният живот на Мери Шели я отвежда в замък в Тоскана, където тя пише малко тъжно разказче за момиченцето на домакините си. Историята се изгубва, но преди 20 години е открита отново в библиотеката на имението. Така се появява „Морис, или къщичката на рибаря”. Историята е кратка, но разделена на три части като роман за възрастни в три тома. Българското издание е илюстрирано от Мила Янева-Табакова в тъмносини тонове.

Една от любимите ми книги като дете беше „Пчелица” от Анатол Франс. През годините я препрочитах отново и отново и пренасях книгата на всяко ново място, което обитавах за кратки или по-дълго. Франс разказва за две деца – граф и херцогиня, които са отвлечени – тя от джуджета, той от русалки. Писателят е носител на Нобелова награда за литература от 1921 година. А българското издание е илюстрирано от легендата на българската илюстрация – Любен Зидаров. Той е на 93 години, когато рисува илюстрациите.

Вирджиния Улф е една от важните фигури в навлизането на жените в изкуствата, които дълго време за били запазена територия само за мъже. Във „Вдовицата и папагалът” главната героиня е жена, която опитвада се справи с трудностите със собствени сили, но не забравя да помогне и на друго същество в беда. Улф пише историята за домашния вестник на семейството й по поръка на нейните племенници. Те обаче не харесали историята, защото била с поука. Години по-късно единият племенник разбира каква грешка е направил и издава книгата. Илюстрациите са пак  на Чавдар Николов.

Досега не бяхме чели нищо от Гъртруд Стайн, но знаем, че в "Земното кълбо се върти" писателката не е по-различна отколкото в другите книги за възрастни. Точно толкова шантава и пренебрегваща правилата история е. Стайн не спазва пунктуацията и разказът прилича повече на музикално произведение, фразите са поетични, илюстрациите на Мила Янева-Табакова също предават тази особеност.

Знаем си, че Марк Твен е зевзек. Така е и в „Съвет към малките момичета”, дори още повече. Съветите му трябва да се четат с едно наум и да се предупреждават децата да не ги приемат буквално. Илюстрациите на Капка Кънева разказват паралелна история. Тя развива съветите и ги допълва със свои интерпретации.

Не по-малко прочут със своите шантави разкази е и Даниил Хармс - жестоката му съдба съвсем не е повлияла на особеното му чувство за хумор. „Как Колето Панкин летя за Бразилия, а Петята Ершов хич не вярваше” е смешна история за двама приятели, които все се препират. Единият е фантазьор, а другият непрекъснато се опитва да го свали на земята. Дали са били в Бразилия, или не, така и не става ясно. Но пък защо да бъде. Но пък ако гледаш илюстрациите на Дамян Дамянов, може и да разбереш.

Валери Петров е българинът в серията. „Бяла приказка” излиза за пръв път в самостоятелно издание след 1977 година, когато е създадена. Това, разбира се, е история за приятелството. Не сме и очаквали друго от него. Илюстрациите са на художничката Милена Вълнарова. Тя е по-позната като дизайнер и експериментатор в шрифтовете. Трябва да видите еленчето й в книгата!

Ето, че най-после имаме нов превод на „Щастливия принц” от Оскар Уайлд – на Диана Симеонова. Старият е малко по-сантиментален, отколкото оригиналът на Уайлд на английски. Новият доста по-точно предава суровата естетика на изказа на британския писател. Тъжната история художничката Мила Янева рисува в сиво като зимата и жълто като златото, с което е покрит Щастливия принц. Тя акцентира върху второстепенните герои – бедните хора, които получават като подарък части от принца – листове злато, сапфир или рубин.

"Двата трамвая" от Осип Манделщам се озовават в София, благодарение на художничката Свобода Цекова. Но София от 20-те години на миналия век. Все пак разпознаваме Петте кьошета, Лъвов мост и четем на надписите оризъ, солъ, Салонъ, обущарница "О катръ сезонъ" и става ясно, че по това време в кината в столицата са въртели "Зайко спортистъ". Манделщам разказва мила история за два трамвая, които се опитват да се намерят в забързаното ежедневие в големия град. 


"Слонът и пеперудът" от Е. Е. Къмингс е последната засега книга в поредицата. Прочутият американски поет пише историите за дъщеря си и внука си. И тъй като пеперудът е внукът му, и на английски, и на български е в мъжки род. Преводачът Владимир Молев се е придържал към оригинала, но и е внесъл свой нюанс към разказите, в които животни и същества са мили едни към други и обещават да се обичат завинаги. Илюстрира ги Юлиян Табаков. За него тревите са златни, роклите на момиченцата - също.

Илюстрациите от книгите в тази серия в момента са изложени в столичната галерия "Арт алея".

Емил и Пипи на една ръка разстояние


Имам приятелка. Тя е най-силното момиче в света, има кон и може да ме заведе на пътешествие в Южните морета. Един друг приятел пък е много артистичен и вечно дялка дървени човечета в една дърводелска работилница, има пушка и шапка, с които не се разделя, и все се забърква в неприятности, още щом прекрачи прага на работилницата. Те не са единствените ми приятели. Имам още много.

Едно момиченце постоянно увеличава или намалява размерите си, сприятелява се с изчезващи котки, зайци с кожени ръкавици и Шапкари. С нея се познаваме отдавна. Почти от времето, когато срещнах за пръв път ято врабчета, което се излюпи в едно и също гнездо в дърво с перушина. И това не е всичко.

Приятелите ми стават все повече. Наскоро например ходих на Ривиерата с муминско семейство. А малко преди това изкачвах планина с Роза, която предвидливо си носеше стол. И ако искате да знаете, мога да изброя поне 78 различни животни, с които сме играли на какви ли не игри.

Това че някой ги е измислил, а аз съм прочела за тях, не ги прави по-малко истински. Срещам ги винаги, когато имам нужда, и са на една ръка разстояние, ако попадна в беда. Мога да ги наричам с всякакви имена, нищо, че вече някой ги е нарекъл Емил, Карлсон, Муминтрол или Драги ми господине. С тях мога да съм всякаква - смела, страшна, добра, закачлива, капризна и суетна, понякога да изкачвам планини, а друг път да скачам в кратера на вулкан. Но най-често да си лежа у дома и да бъда едновремено навсякъде другаде.

Честит празник на детската книга! Пазете приятелите си.
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...
Copyright © Алиса в чизми | 2014-2017. Всички права запазени.