С каквото заспиваш, с това се събуждаш


Първите будители в живота са детските писатели. Или онези баби, дядовци или родители, които могат да измислят истории. Но те са малко и не всяко дете има късмет да се роди край такъв разказвач.

Моята баба измисляше приказки от време на време, стига да беше в добро настроение. Спяхме в една стая и в зимните вечери, след като изгасяхме осветлението, последните пламъци от огъня в печката мърдаха по стените и тавана и тя сякаш изтегляше първото изречение от тези светлини и сенки. Героите й бяха класически български митологични образи - караконджули, които живеят на тавана, змейове, самодиви. Май любими й бяха страшните истории. Особено ако бяха поучителни.

Тогава си мислех, че вече е чела тези истории някъде и само ги преразказва. Но сега - години по-късно, когато вече няма как да я питам, си давам сметка, че тя нито веднъж не повтори история и когато я карах да разкаже отново някоя приказка, казваше, че вече не я помни. Смятах, че пак е в лошо и капризно настроение и затова не иска.

Нейното семейство беше прочуто с разказвачите си, по-голямата й сестра можеше да разсмее всекиго. Баба ми също можеше да те разсмее, но предпочиташе да ти разкаже нещо, което да те накара да оправиш запретнатата черга или да не си хвърляш дрехите по земята, или да се научиш да месиш - задължително умение за младо момиче. Така че още помня историята за оная девойка, която отказвала да се научи да меси хляб и когато се омъжила, а майка й отдавна била умряла, ходела с тестени ръце да плаче на гроба й. Съвсем в традициите на българските народни приказки.

Запомнила съм и една нейна семейна история. Тя имала 3 сестри. Най-голямата била красавицата Мария. Когато била на 15 години, я обикнал змей. На неделното хоро тя вместо да се хване да играе с другите, заставала малко встрани, гледала към рояк мушици с леко извърната нагоре глава и си говорела с тях. Няколко месеца по-късно починала. Тази история сестра ми я помни малко по-различно, така че не е ясно дали наистина се е случила, или и тя е измислена от баба ми.

Години по-късно разгърнах книгата "Вампири, гондураци, върколаци" от Красимир Мирчев с илюстрации от Виктор Паунов. В главата за змея, открих, че той се явява на любимата мома в образа на рояк мушици.

Ето това е моята истинска история, която ме пробуди!

Честит празник!

Пърхащи пърленки по пирдопски по улиците на София


И ето, героите от нашите улици оживяха. Стана ясно защо железният орел върху кълбото на един от стълбовете на Орлов мост в София, тоя откъм Княжеската градинка, не помръдва, знаем вече и какво мисли. Всичко започва с уроците на една ужасна учителка по литература - госпожа Тътенова. Тя мрази да си измисляш, а тези, които си измислят, нарича "мръднали". Да мръднеш е такова престъпление, че всичките ѝ ученици си намират някое малко място и повече не мръдват от него. Така и нашият орел на Орлов мост.

Тази история записа Зорница Христова, а след това я нарисува като комикс Анна Цочева. Така че вече сме наясно на какво се дължи неподвижността на орлите на Орлов мост. А каквото пише в книгите, е истина. Тази се казва "Орелът, врабецът и капчукът" и е на издателство "Точица".

Та един ден при орела пристига врабче. Най-смелото (а може би най-безразсъдното) врабче на света, което посмяло в своето контролно при госпожа Тътенова да напише, че стихотворението от страница 157 в учебника не му харесва. При толкова страшна учителка, която стъпва така твърдо на земята, че с всяка крачка убива хлебарки, това е престъпление и води до страшни последици. Какво се случва после, ще разберете от книгата. Но междувременно ще научите какво е метафора, например "кроя шега", "изгубено търпение" или "кисела физиономия", акростих - първите букви на всеки ред да образуват дума, рима. А може да разберете новите тенденции в кулинарията - Фарфалак фрикасе с френски фльонги от яйчен сос, Пърхащи пърленки по пирдопски, Мушморок мусака. Също и други полезни неща.

Сега ще ви разкажа за любимите ми моменти от книгата. Това обикновено са някои много хитро измислени фрази, които те карат да се разсмееш. Последно така ме разсмиваше Франк О'Конър. А сега Зорница Христова. Нейният котарак, т. е. котаракът на госпожа Тътенова, се свива като бележка под линия, уличните котки пък приличат на забравени под леглото прашни и миризливи чорапи, снегът вали на бели юмруци, "удар в десетката" (виж по-горе метафора) са и следните словосъчетания - дактил ягодки, солети амфибрахий, кюфте ямб, сладолед анапест, хорей вафла.

А сега за картинките. Обичам карти на градове. А тук има огромна върху цели две страници с центъра на София - можем да разпознаем Александър Невски, Софийския университет, за Орлов мост казах преди малко, но нашите герои обсъждат двамата братя... простете, баща и син Славейкови на площад Славейков, летят по улица "Иван Вазов", крият се под лъвовете по фасадата на Народния театър.

Време е да се разходим по улиците на "Орелът, врабецът и капчукът" и да научим това-онова за граматиката.

Колко прави 8 чорапа по 3 палачинки?


Мнозина цял живот не могат да намерят обяснение защо от всеки чифт все остава по един чорап, как да броиш топките на сладоледа и в колко фунийки да ги разпределиш, за да изядеш точно колкото трябва. Но учебник по математика, който да обясни тези задачи, не съществува. За да научиш умножението и да не губиш чорапите си, е добре да си намериш и прочетеш книгата „Умножение без уморение“ от Зорница Христова с илюстрации от Миглена Папазова (издателство „Точица“).

Дори да си силен по четене, но не можеш да научиш за колко часа можеш да изядеш десет понички и дали това ще ти докара болки в стомаха, или ще получиш награда за бързина – няма страшно. Защото в тази книга се учи със стихове. И така, докато си четеш колко прави четири вещици по 3 питомни гарвана, неусетно по Хелоуин ще разбереш как се умножава по три.


Ако така ви се струва сложно, опитайте с осем:
Вдън горите тилилейски,
зад реки от люспи змейски
има приказен палат,
непристъпен и богат.
В него властва цар Осман,
злобен, шкембест и тиран,
но със дъщеря Осмица –
ненагледна хубавица
с тънък кръст и ум чевръст.

И много бързо ще разберете, че осем кули по три палачинки е равно на двайсет и четири. Върши работа и с чорапи, стига да имате толкова.

Текстът е публикуван в сайта "Площад Славейков".

В очакване на Мери Попинз


Развята рокля и буркани наоколо, къдрокосо момченце и ято птици, тънко момчешко тяло с шапка с перо, слаба жена в строго облекло и разтворен чадър над главата. Знаем какво означава това - Алиса, която бавно пада в заешката дупка, Малкият принц, понесен от птици, Питър Пан лети към страната Никога, Мери Попинз се издига в небето със своя чадър с дръжка глава на папагал. Разпознаваме ги веднага, дори никога да не сме чели книгите. Въпреки че всеки от тези герои е рисуван многократно от различни хора в различни времена. Вероятно защото могат да летят.



Иван Асен е улицата, която най-малко се променя в София. Можеш с години да срещаш едни и същи хора, да минаваш край едни и същи места - сладкарница "Пчела", "Арт клуба", прочутата баничарница, пред която в събота сутрин се вият опашки, магазина за плодове и зеленчуци, в който един дядо обслужва клиентите си със сумтене и т. н. Някъде там сред тези вечни персонажи - дори заведенията и магазинчетата са такива, срещнах Мери Попинз за първи път. Лежеше си пред Първи частен тотопункт "Четирилистна детелина" (как ли може да се казва иначе) между учебници по химия отпреди 50 години и комунистически трактати беше наредена. Първото издание от 1980 година от близо 500 страници.



Не е ясно защо точно "Мери Попинз" от Памела Травърз не е успяла да попадне в детската ми библиотека. Но сега за пръв път я разгърнах. Трудно е да се каже дали щеше да ми хареса, когато бях на 8 години. Старомодна е като "Питър Пан" и по същия начин надграждана и съшиването на отделните истории личи. След като я прочетох, мислих дълго дали ми харесва и кое е най-важното в нея. Историите са необичайни, Мери Попинз - най-прочутата детегледачка в литературата, суетна и тросната, не можеш да харесаш веднага. А и Мери от първата глава не е Мери от следващите. А всеки от другите герои - мързеливият Робъртсън Ай, Кибритопродавача, който рисува картини на тротоара, смешният мистър Уиг, тъжните гигантки мис Ани и мис Фани - при обичайни остоятелства бихте заобиколили отдалеч, бихте ги погледнали с укор и може би малко бихте им се присмели. Но само ако преди това не сте чели "Мери Попинз". Защото тогава знаете, че странните хора по улиците могат да се окажат магически същества, в миналото си са познавали крале и носят щастие там, където се озоват, мръсен нехранимайко ще се окаже титла, могат да ти дадат джинджифилови сладки с истински звезди, картините им оживяват, а понякога, когато е рожденият им ден, политат.


Тази детска книга е история на очакването. Да видиш жената с птиците и тя да казва така познатите думи всеки път, пудинг за вечеря, да поискаш луната и да я получиш, да остане ресто за балони, шоколадът никога да не свършва, да се появи човек, или този човек да си тръгне.
Все пак искате ли да откриете Мери Попинз, търсете я на улица Черешова. Тя все някога ще се върне отново там. Само попитайте полицая на кръстопътя къде да я намерите. И ако можете да чукате три и половина пъти.


А ето какво да очаквате, ако като мен все още не сте отваряли тази книга:

Откъсни си цвете
и звезда хвани,
задуши и двете
в масло и катран,
петмез им ливни.
Тра-ла, ла-ла-ла!
Сладко си хапни!


Девойче желаех,
поднесено в сос,
крехко и сладко, и сочно,
с две звезди в очите точно,
наместо коса - комета,
две да са - дайте и двете,
че си умирам от глад.
Бу-ху! Бу-ху!


- Женен ли сте? - Джейн и Майкъл чуха лейди Мюриъл да пита министър-председателя.
- Не - отвърна той, - не. Не мога да намеря подходяща дама. Трябва да е нито много възрастна, нито много млада и весела, защото аз самият съм много сериозен.
- Аз подходяща ли съм? Умея добре да се забавлявам и сама! - каза лейди Мюриъл Брайтън-Джонс.
- Да, мисля, че ставате - отвърна министър-председателят и, ръка за ръка, те се присъединиха към подскачащата тълпа.
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...
Copyright © Алиса в чизми | 2014-2017. Всички права запазени.