Пристига негърската принцеса Пипи Дългото чорапче!

Пипи Дългото чорапче е най-силното момиче в света, живее във Вила Вилекула, има кон и маймунка, обича да спи със стъпала на възглавницата и носи големи обувки, за да може да мърда пръстите на краката си. Обикновено успява да си наложи да си легне навреме, но понякога след полунощ решава да се учи да танцува полка. И тогава партньори могат да й бъдат дори крадци, които искат да й вземат чантата със златни парички. Живее сама, защото майка й умира, когато тя е бебе, а по време на буря баща й е отнесен в морето и според  Пипи той е стигнал до остров, където е станал негърски крал. Не крал на чернокожи или цветнокожи, а негърски крал. Така съм чела тази история като малка, така съм я чела и като голяма, така я е написала и Астрид Линдгрен. Наскоро обаче дъщеря й реши, че тази детска книжка е политически некоректна и думата негър трябва да бъде заличена. Тя е убедена, че майка й би одобрила промените.

Наскоро в българско училище попитаха малчуганите дали си спомнят думата негър в книгата. Оказа се, че не. Явно в главите на малчуганите политика няма.

Не бих се обърнала към някого с прозвище, за което знам, че е обидно за него. Но още по-малко бих решила, че имам правото да променям текстовете на една от най-великите детски писателки. Чиито книги правят хлапетата по-добри, по-смели, по-толерантни, по-склонни да застават на страната на тормозените и да ги защитят. Не схващам и защо някой би се осмелил. Дори дъщеря й.

Астрид Линдгрен не е единственият писател, когото през последните години решиха да пренапишат. Преди това с политически некоректно съдържание се оказаха "Том Сойер" и "Хъкълбери Фин" от Марк Твен, също и "Чичо Томовата колиба" от Хариет Бичър Стоу. Дори се заговори, че и Шекспир не отговаря на съвременните демократични критерии.

Не вярвам, че заличаването на думи в езика може да направи някого по-толерантен. Не вярвам и че ако не говориш за някакъв проблем, той престава да съществува. Забраните не ни правят по-добри. Но такива може да ни направи любовта, с която Астрид Линдгрен описва малките черни дечица от остров Корекоредут в „Пипи Дългото чорапче”, може да ни вдъхне смелост, когато прочетем как нейната червенокоса героиня защитава малкия Виле от група побойници. Убедена съм, че едва когато заличим някоя дума от езика си, тя става обидна.

А ето защо обичаме Астрид Линдгрен и Пипи:

Пипи тръгна по улицата. С единия си крак стъпваше на ръба на тротоара, а с другия - на паважа. Томи и Аника я проследиха с очи, докато се скри от погледа им. След малко тя се върна. Сега пък вървеше заднишком. Правеше го, за да си спести обръщането, когато тръгваше обратно към дома. Пипи стигна до портата на Томи и Аника и спря. Децата мълчаливо се разглеждаха. Най-сетне Томи попита:
- Защо вървиш заднишком?
- Защо вървя заднишком ли? - възкликна Пипи. - Не живеем ли в свободна страна? Човек не може ли да върви както си иска? Освен това ще ти кажа, че в Египет всички си вървят така и никой не го смята за странно.
- Че откъде знаеш? - учуди се Томи. - Да не си ходила в Египет?
- Как да не съм ходила в Египет! Запиши си някъде, че съм ходила. Обиколила съм цялото земно кълбо и съм виждала много по-особени неща от хора, които вървят заднишком. Какво ли би казал, ако ме беше видял да ходя на ръце, както правят в Индокитай?
- Сега вече излъга - заяви Томи.
Пипи се замисли за миг.
- Имаш право. Излъгах - промълви тя печално.
- Грозно е да се лъже! - каза Аника, която чак сега посмя да отвори уста.
- Да, много е грозно да се лъже - съгласи се Пипи още по-печално. - Но понякога забравям това, разбираш ли? Пък и как ще искаш от едно дете, чиято майка е ангел, а татко му - негърски крал, да казва винаги истината? Освен това - продължи Пипи и луничавото й лице се озари - ще ви кажа, че в Белгийско Конго няма нито един човек, който да говори истината. Там по цял ден лъжат. Започват в седем часа сутринта и продължават до залез-слънце. Тъй че ако някой път се случи да излъжа, опитайте се да ми простите и си спомнете, че съм живяла повечко време в Белгийско Конго. Но въпреки това бихме могли да станем приятели, а?
- Разбира се! - съгласи се Томи и изведнъж почувствува, че този ден няма да е от скучните.