|
Кадър от филма „Записки под възглавката“ |
По кожата ми са отпечатани милиони букви – дамгосана е от
страниците, които съм държала в ръцете си. Левият ми безименен пръст например
си има име – казва се топрод. Странно име, ще кажете. Нищо подобно – това е
отпечатък от заглавието на първата книга, която прочетох самостоятелно, когато
бях на 6 години – „Малката кибритопродавачка”. Понякога с периферното си зрение
забелязвам остатъци по дланите си от стих на Дилън Томас, есе на Бродски,
приказка на Хесе. Това се случва в онези специални моменти – когато реалността
изтънява и съзнанието е на границата между две истории, а има нужда от поне
няколко още, за да се опази от тъгата, мъчителните загуби и извънредните
радости.
Няма нужда да празнувам Световния ден на книгата и
авторското право. Защото всеки ден белязаните ми ръце докосват книга, а това е
празник. Книгите са любимата ми лудост. Заемат 80 процента от времето ми, а
често се промъкват и в другите 20. Имам и други мании, но тази е най-старата и
най-трайната. И днес празнувам не книгите, а собствената си лудост!
Честит празник!
0 коментара:
Публикуване на коментар