На другата вечер пак сме заедно. Навярно със същото четиво. Да, има вероятност той да поиска снощната приказка, за да се увери, че не е сънувал, да ни зададе същите въпроси, на същите места, заради радостта да чуе същите отговори. Повторението успокоява. То е доказателство за близост. То е нейното дихание. А той има нужда да си възвърне това дихание:Приятно четене и разказване!
- Още!
"Още, още...", което, общо взето, значи: "Колко много се обичаме, ти и аз, щом ни стига тази единствена приказка, повтаряна безброй пъти!" Да препрочиташ не значи да повтаряш, а да даваш все нови и нови доказателства за неуморна любов.
Любов, разказвана безброй пъти
Честит Международен ден на детската книга! Отбелязваме го днес, защото на 2 април, през далечната 1805 г., е роден Ханс Кристиан Андерсен. Любимият ни разказвач става много популярен още приживе, а в наши дни е преведен на повече от 150 езика. Ние обаче не се вълнуваме от цифри и статистика, а от книги, разказване на истории и разни необясними неща. Например, как се появява любовта към четенето?
Даниел Пенак разказва за тази любов в "Като роман". Основна тема на книгата са тъкмо спадовете и подемите в читателските навици и настроения: от люлката, през училището и университета, до ролята на родител или баба и дядо.
Copyright © Алиса в чизми | 2014-2017. Всички права запазени.
0 коментара:
Публикуване на коментар