Мечтая да преведа на български...

Честит ни рожден ден! Преди две години Алиса обу чизмите на Котарака и се впусна в приключения из страниците на най-хубавите детски книги. Посети всякакви места, срещна различни герои и си извади поне няколко поуки. 

Днес Алиса копнее за още чудатости и още невероятни истории. Обръща поглед дори към книги, които ги няма на български. И кани трима преводачи да споделят своя избор:

Нева Мичева 

В момента си мечтая да преведа една старомодна и красива детска книжка от английски – език, с който не работя професионално (но иди им разправяй това на мечтите). Става въпрос за „Злате козата” (1966) на нобелиста Исак Башевис Сингер, която дълбае назад в еврейския фолклор (и по-точно в този на ашкеназите). Съдържа седем приказки, чието действие се развива в „града на глупците” Хелм, и – внимание! – илюстрации на Морис Сендак. Точно това издание „ми е легнало на корема” (израз от селото на баба Мица и дядо Мичо, Велчово – всъщност донякъде заради тях ми се превежда „Злате”: за да си спомня мириса на пушека в мразовито време, на агънце, на слама, на полог). В едноименната приказка се разказва за момченцето Арон, повело старата коза да я продаде на колача, та да има семейството му с какво да посрещне Ханука – по пътя се извива страшна виелица и двамата се оказват в една копа сено, затрупани от сняг. Три дни се топлят, козата яде от сеното, а момчето бозае от нея – когато ги откриват, вече на никого не му и хрумва да я продава или коли. Пак в „Злате”, но в друга приказка, се вижда едно от най-красивите бебета, рисувани някога (а съм чувала, че бебета се рисуват особено трудно).

Стефан Паунов 

Бих превел (ако можех) приказките на Ханс Кристиан Андерсен, които нямат нужда от представяне. Мисля, че нищо друго не ме е впечатлявало толкова силно в годините, когато съм чел детски книги. В тях има особена поетика и меланхолия. Те са ту тъжни, ту забавни, увлекателни и поучителни, а изострената чувствителност на Андерсен има силата да ни превръща в по-добри хора. Спирам се на него още защото познавам (надявам се, поне в известна степен) скандинавската душевност и се чувствам комфортно в северна среда. Иначе не владея датски, не съм превеждал детски книги и не знам какво е чувството, не съм сигурен дали изобщо съм подготвен за подобна задача.

Стефан Русинов

“Много упоритите гапери от Фрип” на Джордж Сондърс с илюстрации от Лейн Смит. Разказва за Умела, чието ежедневие е изцяло запълнено с грижи за баща й и чистене на гапери –същества, които все се лепят по козите, въпреки че Умела непрекъснато ги събира и ги хвърля в океана. През това време съседното семейство зяпа доволно отстрани с желязната логика, че щом бог е пратил гаперите на другите, а не на тях, значи те са праведни, а другите са грешници, които са си заслужили мъките. Тежка история с мрачни илюстрации, която засяга гадни човешки болести като самодоволството и инертността и накрая подобаващо показва как всеки проблем всъщност винаги е общ проблем и за да се разреши, порядките може и трябва да бъдат загърбени.