Нарния, или вярата в зимата, доброто и злото

Зимата е снежна гора със запален уличен фенер сред дърветата. Наоколо бродят говорещи животни, фавни и кентаври. Поне такава би трябвало да е. За да е още по-вълнуващо, трябва да има и лоша вещица и магическо същество, голямо, справедливо и добро, пред което всички се прекланят.

Това е светът на Нарния, в който попада малката Луси през един необикновен дрешник. Порталът се намира в къщата на нейния странен вуйчо, при когото са я изпратили заедно с братята и сестра й далеч от Втората световна война. Къщата е достатъчно интересна, за да провокира Луси, Сюзан, Питър и Едмънд да лудуват - от стаите им до столовата има около десет минути път по безброй стълби и коридори. И някъде сред тях се намира стаята, в която е тайнственият дрешник. Луси го открива, докато изследват стаите и така попада в снежната гора на Нарния, а край фенера скоро притичва фавнът Мистър Тумнус с червено шалче около врата, чадър и пакети под мишница (с чудесния Джеймс Макавой във филма по книгата).

След това всички братя и сестри отиват в Нарния и се изправят срещу Бялата вещица, която е заробила страната. Имат блестящ помагач – лъвът Аслан, цар на всички животни в магическата страна.

„Хрониките на Нарния“ е изключителна детска книга. Но тя не е само това. К. С. Луис е преди всичко християнски мислител, приятел на Толкин. В седемте книги от поредицата той вплита религиозни митове и християнска мъдрост. Вярата според него е изключително важна. Смята, че трябва да се вярва, дори целият свят да го отрича. В „Сребърният стол“ един от героите му казва: Може да сме някакви хлапаци, които според вас си измислят игра. Но четирима хлапаци, които си играят, могат да измислят свят-игра, в сравнение с който вашият да не представлява нищо. Ето затова аз държа на света-игра. Ще бъда на страната на Аслан, дори и да няма Аслан… И доколкото мога, ще живея като нарниец, даже и да няма такава страна като Нарния. 

Луис смята, че доброто и злото се намират у всеки, а доброволната жертва може да промени света. И …когато една доброволна жертва, която не е направила никакво предателство, бъде убита вместо самия предател, Каменната маса ще се разчупи и самата смърт ще започне да действа в обратна посока. Така в неговата Нарния символът на доброто Аслан умира като Христос. А след това възкръсва, за да бъде надежда за потиснатите.

В България „Хрониките на Нарния“ излиза с логото на издателство „Труд“.