И Малкият Никола цапардоса Рюфюс по носа

Ако си сериозен възрастен човек с достойнство, една група от малки момченца могат за нула време да съсипят самоувереността ти, да разбият на пух и прах логиката ти и да те накарат да си заскубеш косите от безсилен гняв. Дори най-непоклатимата ти поза ще се разкриви, докато край теб преминава адски щурата банда. За тях момичетата са момичета и няма нужда да ги обиждат по друг начин. Естествено е недопустимо да се играе с такива странни същества. Освен ако бият страшни дузпи като Луизет. Тогава може дори да се ожениш за тях. Копаенето на дупка в пясъка пък е най-щурото нещо, което можеш да измислиш на плажа. След висенето във водата, разбира се.

Когато бях малка, всяко лято поне веднъж четях тези истории, разказани от Рьоне Госини в "Малкият Никола". Сядах на перваза на прозореца в къщата на баба ми, пусках от другата страна завесата, така че да не ме види някой, когато влезе в стаята, и отивах на ваканция с Никола и приятелите му. Като пораснах, разредих. След години четене, томчето доста се пооръфа. Така става с всяка любима книга.

Според Рьоне Госини между възрастните и децата зее трап, който от време на време е запълван от спомените на татковците как като млади са били международни шампиони по колоездене и тогава яхват малкото колело на сина си, били са шампиони и по футбол и могат да бият такъв шут, че да влезе право в прозореца на хола - съвсем по същия начин, както го правят и малките момченца. Разстоянието от дете до възрастен, от беля до похвала, а даже от входната врата до вратата на хола обаче обикновено се измерва в десерти за вечеря. И все пак в историите на Госини за Малкия Никола възрастните са доста по-абсурдни от децата. Например училищният възпитател Бульона. Само вижте илюстрациите на Жан-Жак Семпе, ама ха!

За щастие не си останахме само с оная окъсана книжка с твърди корици, издадена преди 30 години. Издателство "Колибри" подхванаха поредица със старите и с неиздаваните приключения на Никола. В "Тупаниците на Малкия Никола" естествено се раздават сума ти шамари и се водят епични битки - със снежни топки (ако не улучиш някого по лицето, снегът задължително трябва да се стече под яката), с пръчки вместо саби в игра на пирати, но и всичко друго може да свърши работа. В повечето истории се намесва и съседът господин Бледюр, с когото бащата на Никола все е скаран, но въпреки това той му е най-добрият приятел. В "Малкият Никола се забавлява" Госини праща момченцето и баща му на зъболекар (познайте кой се страхува повече), а после заедно с приятелите му в шоколадова фабрика, след посещението в която на всички им става лошо. Преди всяка игра те се договарят да не се правят на тарикати, защото така ще загубят ценно време, но първоначалните планове никога не се изпълняват, а накрая всичко винаги завършва с шамари. Жалко само, че в новите книжки от "Колибри" са решили да използват приятелчета, вместо приятели, както е в старата книга.

И все пак всички са палячовци!

После дойде с мен в кухнята. Аз отворих вратата на хладилника, тя се отваря много лесно, а Алсест рече:
- Брей! Страхотно! Що работи имате за ядене!
- Видя ли светлината? - попитах аз.
- Да, също и яйцата тука, и парчето шоколадов сладкиш! - отвърна Алсест.
- И още нещо жестоко - обясних му аз. - Като затвориш вратата, светлината угасва!
- А това не е ли печено? - попита Алсест.
- И виж само! - продължих аз. - Вратата се затваря почти сама!
Бутнах вратата и цък! Тя се затвори.

***

И днеска, като се прибирах в къщи, видях татко и мама да ме чакат в градината широко усмихнати.
- Имаме една изненада за нашето голямо момче! - каза мама и очите й се смееха, пък татко отиде в гаража и извади оттам - ха познайте де! - колело.
Червено и сребърно колело, лъскаво, с фар и звънец. Страшно! Аз се разтичах, после целунах мама, целунах татко и накрая целунах колелото.
- Трябва да ми обещаеш, че ще внимаваш - каза татко - и няма да правиш фокуси!
Аз обещах, мама ме целуна, каза ми, че съм бил нейното голямо момче и че щяла да приготви шоколадов крем за десерт, и после се прибра вкъщи. Мама и татко са най-добрите родители на света!
Татко остана с мен в градината.
- Ти нали знаеш - каза ми той, - че бях опасен шампион по колоездене и ако не бях се запознал с майка ти, сигурно щях да стана професионалист?
Виж, това не знаех. Знам, че татко е бил страхотен шампион по футбол, по ръгби, по плуване и бокс, обаче за колоезденето не бях чувал.

***

Вчера пристигна новият учител по гимнастика.
- Казвам се Ектор Дювал - рече той. - А вие?
- Ние не - отвърна Фабрис и всички изпокапахме от смях.
Бях на плажа заедно с останалите приятелчета от хотела: Блез, Фрюктьо, Мамер (ей, много е тъп тоя!), Иреней, Фабрис и Ком. За часа по гимнастика бяха надошли още сума ти типове; те обаче са от хотел „Мер“ и от хотел „Плаж“, а ние, дето сме от „Бо-Риваж“, не можем да ги понасяме.
Като се нахилихме, учителят си сгъна ръцете и наду едни адски големи мускули.
- Искате ли да развиете такива бицепси? - попита учителят.
- Ами! - обади се Иреней.