Една далечна, малка колкото нокътче, страна (така се и
казвала - Колкотонокътче) била управлявана от крал Нокътко ХV, който най-много
се гордеел с поредния номер в името си, и кралица Кожица, която мислела само как
да отслабне. Техният син Шишко си имал личен разказвач на приказки, който го приспивал с истории за баници и
сочни шишчета. Една нощ младият принц сънувал Повелителката на светулките Байя - описана, разбира се, от изкусния съчинител,
който в революционен пристъп сменил кулинарната тема. Когато Шишко се събудил,
поискал веднага да му доведат момиченцето, за да си играе с него. Във всички
посоки се втурнали разузнавачи. Междувременно
поетът Хиларио Буера написал двадесет и три стихотворения, посветени на Повелителката на светулките. Но бил принуден от първия министър Брадавица (в
тази история има и лош първи министър, който дърпа конците) да изгори римите
си, защото велможата искал да омъжи дъщеря си за принца. И ето тук се проявява
Саламури - пастирът на калинките.
Грузинският писател Арчил
Салакаури вероятно е бил вдъхновен от Джани Родари, за да създаде неговата
"Приключенията на Саламури". Защото този детски роман е история за революция,
с която е свален крал Нокътко ХV. Но тя започва с романтична история.
Саламури всяка сутрин извеждал на
паша своите калинки и ги пращал на път, за да разберат какво ще е времето на
следващия ден. Една вечер няколко от тях се изгубили и той тръгнал да ги търси
в тъмното. Тогава срещнал Повелителката на светулките. Двамата бродили до
сутринта и се уговорили да се срещнат на другата вечер, защото Саламури искал
да покаже на Байя изгрева на слънцето, който тя никога не била виждала. Тогава
се появили разузнавачите на Нокътко ХV и отвлекли момичето. Смелият Саламури
веднага тръгнал да я търси. Той минал през много места - Градът на въжетата,
Боксьорският град, Страната на поетите, запознал се и с различни хора -
боксьорът Удри Нежали, акробатът Але Хоп, пощальонът Бегач, поетът Агамемнон
Високочели, мъдрецът Вюл-Хо, който живеел в охлюв, футболистът Спъникрак,
телохранителят Кроше и др. И когато стигнал до Колкотонокътче бече бил станал революционер.
Тази книга е издадена през 1980
година у нас и оттогава събира прах в най-затънтените кътчета на библиотеките.
По онова време вероятно само шепа четящи деца са я прочели и харесали и след това
забравили. Поне търсенето в интернет показва това. Има такива, които си спомнят
за "Приключенията на Саламури", но смътно. Никой не я препрочитал
отново. В Goodreads български оценки няма, а другите са само 56. А тази
забравена история е не по-малко вълнуваща от тези на Джани Родари.
Книгата се предлага от
антикварите само за 5-6 лева.
Илюстрациите са на Елиана
Търновска.
Веднъж попитаха Вюл-Хо:
- Най-мъдри измежду мъдрите, ще има ли суша тази година?
Той отвърна така:
- Тази година дъждове не валяха и ще настъпи суша.
Така и стана.
Друг път го попитаха:
- Ще се роди ли тази година много цвекло?
Той отговори така:
- Ако има богата реколта, ще има и цвекло.
Тази година реколтата беше добра и цвекло имаше - да се замеряш с него.
Ето колко мъдър беше Вюл-Хо.
4 коментара:
Обожавах тази книга. Още си спомням как за пръв път срещнах думата "лютиче" и се влюбих в нея. �� Прекрасна книга със зашеметяващи илюстрации!
Имам я,имам я! Нещо не се разбрах с нея и май не я дочетох,но знам къде е и ще си я извадя пак-може сега да се разберем😉
Като дете съм чел цялата книга. Дори може би два пъти. Беше ми харесала, макар че тогава ми се струваше малко необичайна. Като се започне от имената на героите; странните градове, в които попадаше Саламури и т.н.
Може и да сме шепа, но ни има.
И не съм забравил нито Агамемнон Високочели, нито Вюл-Хо /Охлюв, но прочетено отзад напред/, нито нищо от написаното помежду редовете.
Публикуване на коментар