Как се става Професионален разбойник

Имало едно време едно много дребно същество с големи ходила. Живеело в дупка под хълм с кръгла врата с месингова дръжка. Къщата му била пълна с лакирани мебели и множество куки за закачване на палта и шапки, защото човечето много обичало да посреща гости. И прозорците също били кръгли, но само в помещенията вляво. Десните били посветени на храната и дрехите – в тази част се редели само гардеробни и килери с провизии. Наричало се хобит, а се казвало Билбо Бегинс - то и неговите събратя живеели в Графството.

Графството било далеч, далеч от динамичния и важен свят, а хобитите най обичали да си почиват и да си угаждат. Също и Билбо. Един ден на неговата врата почукал вълшебникът Гандалф.

Гандалф бил прочут из Графството, защото всяка година срещу Еньовден пускал фойерверки над хълмовете. Това било най-вълнуващото нещо, което можело да се случи там. Ето сега точно на Еньовден тук пускаме и историята за голямото Приключение, което започнало с почукването на Гандалф и довело тринадесет джуджета, нуждаещи се от Професионален разбойник. През кръглата врата се вмъкнали последователно Дуалин, Балин, Кили и Фили, Дори, Нори, Ори, Оин, Глоин, Бифур, Бофур, Бомбур и наследника на кралски джуджешки род Торин Дъбощит, които изяли и изпили голяма част от обилните провизии на Билбо. Но най-вече започнали да кроят планове за голямо и опасно приключение с труден планински преход и преборване на зловещия дракон Смог, който лежи върху златното съкровище на джуджетата. Задачата на тринайсетте дребни човечета и професионалния разбойник с бирено коремче и благ нрав била да победят дракона и да върнат изгубеното кралство на рода Дъбощит. А после да си разделят диамантите и златото.

„Хобит” или „Билбо Бегинс, или дотам и обратно” – с това заглавие книгата излиза за пръв път на български, е предисторията на „Властелинът на пръстените” – великото произведение на Джон Р. Р. Толкин, което се е превърнало в библия за фентъзи маниаците. Тя е история за деца. Но подобна до 1937 година не е била измисляна. Толкин написва история, която събира на едно място всички приказни традиции, използва англосаксонските митология и фолклор. И все пак „Хобит” няма нищо общо с детските книги до този момент. Британският професор създава съвсем нов свят. Вероятно му помага и неговият клуб „Инклинги”, в който влизат К.С. Луис, автор на „Хрониките на Нарния”, Чарлз Уилямс и Оуен Барфийлд.

Какво се случило с голямото Приключение на джуджетата, хобита и Гандалф няма да ви разказвам. Прочетете сами. Няма да ви кажа и за филма. Той няма почти нищо общо с нашата велика история.

Хобитите са (или са били) дребни човечета, наполовината на нашия ръст и малко по-мънички от брадатите джуджета. Хобитите обаче са без бради. В тях няма почти нищо вълшебно, с изключение на това, че могат да изчезват бързо и тихо, когато Големите тромави хора, като вас и мен, се появят, вдигайки шум, сякаш са слонове; а хобитите умеят да долавят всеки шум на повече от километър и половина разстояние. Те имат пълни коремчета, обличат се в ярки цветове (най-вече в зелено и жълто) и не носят обувки, защото природата ги е създала с ходила от дебела кожа, покрити с гъста и топла кафява козина, подобно на косата по главите им (само че тя е къдрава), имат дълги и сръчни кафяви пръсти на ръцете си, добродушни лица и се смеят шумно и звънливо (особено след като се наобядват, а това те правят два пъти на ден, когато има повечко за хапване).

Книгата на български се издава от издателство „Бард”. Илюстрациите, които публикуваме, са рисувани от самия Толкин.