С лък и копие за Златното руно и други съкровища

Кликни на всяка снимка за по-голям размер

"В стари времена в град Аргос живеела девойка, която се казвала Йо. Тя била толкова красива и добра, че всички, които я познавали, я обичали и казвали, че като нея няма друга на света. Когато Зевс научил за Йо, той слязъл от облаците и отишъл в Аргос, за да я види." Ако сте чели Гръцката митология, знаете, че тогава жената на олимпийския самодържец коцкар изревнувала и Зевс се принудил да превърне Йо в бяла крава, за да я скрие. Тя се скитала години наред, докато стигнала Египет, където височайшият й покровител най-после успял тайно от жена си да й върне човешкия образ. След години потомъкът на Йо Херакъл освободил Прометей - титанът, който дал огъня на хората и затова бил окован за скали в Кавказ, а орел кълвял черния му дроб.

Гръцката митология прелива от подобни зловещи и срамни истории. Боговете са себични, алчни, сластни, коварни... също като хората. Вероятно тези митове са най-добрият урок за среща с живота. И все пак малко родители биха позволили детето им да мине през него. Има обаче едно издание, преразказано за деца от Д. В. Акритас, което може да се окаже достатъчно полезно и безопасно. То е издавано на български два пъти - през 1964 и 1976 година. Илюстрациите на по-старото обаче могат да изкушат всяко дребосъче да се зачете в думите, дори да не обича книгите. Ето защо избрахме тази книга, за да ви честитим Деня на детето.

Когато бях на 7 години, това издание отключи моята страст към четенето. След това съм го разгръщала толкова много пъти, че и досега съм съвсем наясно кой кой е в олимпийската божествена стълбица. Също и кой герой в какви каши се е забърквал и кой простосмъртен си е позволявал да предизвика боговете. И сега няма нужда да си правя справка с гръцката митология преди поредния филм, вдъхновен от олмпийския пантеон, и съм наясно, когато има грешки в позоваването.

Харесвах Атина и Аполон, но най-любима ми беше Аталанта - отгледаната от мечка героиня, която ловувала с лък и копие и можела да надбяга всеки. Тя участвала и в легендарния поход за Златното руно, в който се включват Орфей, Херакъл, Тезей, Кастор и Полидевк, Пелей, Ангей, Аргос и др. И все пак се оставила да бъде победена в надпревара за сърцето й от красив младеж. Подвизите на Тезей в началото пропусках, но после ми станаха любими. В определени периоди най-много обичах спокойното обучение на кентавъра Хирон, в други предпочитах опасните приключения на Персей. И досега в тази книга мога да намеря история, която да ме вдъхнови.

А ето кои били героите, които се включили в похода за Златното руно:

Не минало много време и в Йолк пристигнали целите в оръжие най-добрите юнаци. Те се качили на кораба и уверили Язон, че са готови дори и живота си да дадат за успеха на похода.
Някои от тях били ученици на Хирон и стари Язонови съученици.
Пръв пристигнал най-големият герой - Херакъл. Той носел преметната на рамото си лъвска кожа, покрита с гъста козина, а в дясната си ръка държал страшен боздуган.
Братята-близнаци Диоскури - Полукс и Полидевк, покровителите на моряците; те усмирявали бурите.
Тезей, който убил критския Минотавър и взел за жена царската дъщеря Ариадна.
Линкей, когото поставили за наблюдател на носа на кораба, заради прочутите си в целия свят очи, защото виждал какво става дори зад тъмните облаци и в недрата на земята и откривал съкровищата й.
Аталанта, прекрасната девойка, отгледана от една мечка в планините на Аркадия. Тя обичала свободата, лова и войната. Аталанта стъпвала толкова леко, че можела да ходи по морската пяна.
Но по моему най-прочути от всички били двамата синове на вятъра Борей, които имали криле на раменете си. Ако се случело безветрие, те биха могли да издуят бузите си и да задухат, та да повее прохладен ветрец.
Не липсвали и прорицатели...