На лов за Снарк с пътностроителни акции

Не е лесно да четеш Луис Карол! А какво да кажем пък да го превеждаш... За да се захванеш да го преобърнеш на български (а и на какъвто и да е друг език), не е достатъчно да знаеш добре английски. Не стига и да познаваш собствения си език. Важно е да си поет и да имаш познание за легенди, митове, логика, шахмат и математика. А от първостепенно значение е да си луд и да виждаш света по нестандартен начин. Нужно е да си смел като лъв. Или поне като Пекар. Всъщност трябва да си Луис Карол!

Това си мислех докато четях поемата „На лов за Снарк” в превод на Кристин Димитрова. Лошото беше, че подхванах книгата с наслагваното с години недоволство, че няма нито един достатъчно добър превод на „Алиса в Страната на чудесата” и „Алиса в Огледалния свят”. Някак странно е, че за пръв път историята с Шапкаря, Усмихващия се котарак и Белия заек с ярешките ръкавици излиза на български през 1939 година, а досега никой не е успял да бие тази версия на Лазар Голдман. Нито пък тази на Стефан Гечев на „Алиса в Огледалния свят”, която излиза през 1965 година. Но пък е важно, че най-после можем да прочетем и „На лов за Снарк”, издадена още по време на Априлското въстание.

И така. Една добре подбрана група смели пътешественици тръгва на лов за Снарк. С митичното същество ще се срещнат Звънар, Ботуш, Шапкар, Посредник, Адвокат, Банкер, Бобър, Играч на билярд, Пекар и Месар. Всеки в тази компания има свое място и задача, които, разбира се, нямат нищо общо с познатите от приключенските книги. Бобъра примерно трябва да гребе, но се захваща с плетиво. Звънаря е капитан, но нищо не разбира от управление на кораб и дава нареждане за ляво и дясно на борд едновременно. Адвоката трябва да се справи с евентуален казус на сушата или да намери грешки в плетивото на Бобъра, Последника има задача, свързана с борсовия пазар, Банкера пък пази парите на всички.

То е ясно, че методите за улавяне на Снарка трябва да са нестардартни – търсят го с фракции, гонят го с ром и надежда, плашат го с пътностроителни акции и го мамят с пяна и прежда. Предсказуемо е, че мисията ще е неуспешна. Показват го дори отпратките към историческите драми на Шекспир. Банкера отпада рано от лова, а най-смелият в групата – Пекаря, пада жертва накрая. Затова пък в хаоса на Луис-Кароловата история се ражда велико приятелство между Бобъра и Месаря, които в началото са врагове.  

– Приятели, римляни и сънародници –
мълком всеки отчете цитата, –
да пием за общата цел, благородници!
И „Наздраве!” раздра тишината. 

– Вече месеци плаваме, седмици даже,
(всеки месец по четири има),
но кълна се, лъжец ще е, който ми каже,
че със Снарк е успял да се снима! 

Вече седмици плаваме, множество дни,
(всяка седмица седем съдържа),
но за Снарка да прати добри новини
съдбата се някак въздържа...  

Да припомним сега, още тук, на брега,
седемте отличителни знака,
по който да знаете как да познаете
автентичния Снарк в гъсталака.  

Да ги почнем подред: първо идва вкусът –
той е хрупкав, но твърд като камък,
като тесен балтон е, пристегнат за път,
с лек нюанс на блуждаещ син пламък.  

Има навик до късно да спи – обичай,
съгласете се, непросветен:
той закусва към пет със следобеден чай
и обядва на другия ден.  

И, трето, той никак не е духовит,
макар да полага старание.
Каламбура посреща с безпомощен вид
и изпраща шегите с мълчание.  

Снаркът страст към къпарни машини питае
и навред се придвижва с такава.
Да, четвърта особеност... Никой не знае
какво тази страст означава.  

Пети признак: амбиция. Запомнете добре
двата подвида, кой в кой етап е:
единият вид е пернат и дере, а пък другият – с косми и хапе.  

Безопасен е Снаркът, уверявам ви, свръх-
безобидно е Снаркът създание,
но сред тях има Буджъми... – той стаи дъх
и Пекарят изгуби съзнание.