Незнайко прескочи овцата

Знайко ходи край реката
и прескочи той овцата.

Е, не разбирам какъв е проблемът в това стихотворение, че Незнайко е бил така здраво нахокан от братчетата си в Града на цветята и обявен за бездарен в поезията. Нито пък виждам липса на талант в следното двустишие:

А Бързанко пък бил гладен
и погълнал котлон хладен.

Подобен символизъм може да бъде открит в много малко стихове. Особено пък само в два реда. Все пак няма да се занимаваме с незаслужените резултати от опитите на Незнайко да намери себе си в рисуването, механиката, музиката, поезията... Малкият герой на Николай Носов е най-известният персонаж в руската детска литература. Въпреки че е пакостлив, измисля си (развинтеното въображение не е било на почит в Съветския съюз), приписва си заслуги, обича да се хвали, груб е и отмъстителен. И все пак е любим на много деца, дори на такива, които не са отрасли в социалистическа среда и леката пропаганда и назидателност им убягва.

Въпреки соцзакваската на „Приключенията на Незнайко”, историите за дребосъчетата, високи колкото малка краставичка, умело те въвличат в свят, който децата си мечтаят да открият, както си ровят в тревата например. Точно на такова място се намира и Градът на цветята, в който живеят Незнайко и неговите братчета - умният Знайко, доктор Хапчев, музикантът Гусльо, механиците Винтчо и Болтчо, ловецът Патронко, художникът Палитро, също Сиропов и Шишко, Дано и Може, Бързанко, Мълчаливко, Мърморко, Загубанко. Къщата им се намира на Улицата на звънчетата и в нейния двор те започват да строят балон. Никой не вярва, че ще успеят, но един ден се качват в коша и отлитат. След известно време дребосъчетата катастрофират и попадат в Зеленият град, в който живеят само момиченца. Знайко изчезва, а Незнайко се самообявява за водач на момченцата и създател на балона. Разказва небивалици, че виждали Земята голяма колко баница, че облаците са твърди и трябва да се пробива път през тях с брадва, че когато се изкачиш нависоко, политаш с главата надолу.  Това, разбира се, води до серия от бъркотии.

В още по-големи неприятности се забърква дребосъчето в „Незнайко в Слънчевия град”. Но за това друг път.

***

Шишко танцуваше с Дебеланка. Разговорът между тях бе съвсем различен.
- Обичате ли бонбони? - питаше Шишко.
- Много - отговаряше Дебеланка. - А вие?
- И аз. Но най-много обичам пасти.
- А аз от всичко на света най-много обичам сладолед.
Винтчо танцуваше с Катеричка.
- Аз мечтая да карам автомобил - казваше Катеричка. - Много от нашите момичета се научиха - значи и аз ще мога.
- Това е твърде лесно - потвърди Винтчо. - Трябва най-напред да се натисне педалът, после да се даде газ…
Незнайко танцуваше със Синеочка. Впрочем то само думата му е такава, че Незнайко танцуваше. В действителност танцуваше само Синеочка, а Незнайко скачаше като коза, настъпваше краката на Синеочка и постоянно блъскаше другите. Най-после Синеочка каза:
- По-добре да поседим малко.
Те седнаха на една скамейка.
- Знаете ли - каза Незнайко, - аз всъщност никак не умея да танцувам.
- Много хубаво, че сам признавате това - отговори Синеочка. - Друг на ваше място би изсипал цял куп лъжи, би казал, че го болят краката и ръцете, а вие честно си казахте, че не умеете. Виждам, че с вас може да се дружи.
- Разбира се, че може - съгласи се Незнайко.
- Аз обичам да дружа с момчета - каза Синеочка. - Не обичам момичетата, защото те прекалено много си въобразяват че са красиви и се въртят пред огледалото.
- Има и момчета, които обичат да се гледат в огледалото - забеляза Незнайко.
- Но вие нали не сте такъв, Незнайко? Нали не сте такъв?
- Не, не съм такъв.
А той излъга. В действителност доста честичко, когато никой не го виждаше, той се въртеше пред огледалото и мислеше за своята красота. Както и всяко момче впрочем.