Богове и чудовища в Града на слоновете

„Отдавна много отдавна, на брега на Ганг, свещената река на Индия, се издигаше един голям и хубав град: Градът на слоновете.” Така може да започне всяка приказка. И да продължи с разказ за обикновени хора, царе, чудовища и богове. Но в Индия има само една история, от която започват всички други – Махабхарата, историята за съперничеството между братовчедите Пандави и Каурави, които имат еднакви права да наследят трона в Хастинапур. И в нея наистина има обикновени хора, царе, чудовища и богове.

Този древен епос е разказан в 100 000 куплета. В него се преплитат омраза, жестокост, кръвосмешение, направлявани и предизвиквани от боговете. Жестоката приказка, която описва 18-дневната война между Пандавите и Кауравите, не е история, която можеш да прочетеш на децата си. Има една книга обаче, в която тази драма е разказана чудесно, въпреки че голяма част от фактите са променени. На български я знаем като „Индийски приказки”, в която илюстрациите са не по-малко важни от текста. Рисувани са от Серджо Ридзато.

В тази приказка (защото тя е само една) са спестени многоженството, това, че една принцеса става съпруга на 5 мъже едновременно, че братята Каурави са сто, родени от епруветка, и мн. др. подобни объркващи подробности. Тя създава една много по-цивилизована от днешната Индия, която заразява съзнанието с копнеж към Изтока. И то точно този Изток, в който честта и достойнството са най-важни, любовта оправдава всичко, а ако искаш да си изключителен стрелец, трябва да виждаш само целта.

Напоследък срещнах части от Махабхарата в други книги (за възрастни). Версиите са съвсем различни – всеки прекроява епоса спрямо собственото си творение. На мен обаче ми харесва тази, която прочетох, когато бях малка. И непременно с илюстрациите на Серджо Ридзато. А след като прочетеш тази кратка индийска приказка, с преплетени в нея други истории, ще си наясно с тримата братя Пандави – Юдищира, Бхимасена и Арджуна, защото те се появяват в много други древни текстове. Особено изключителният стрелец Арджуна, който е един от главните герои в Бхагавад Гита.

Книгата е издадена през 1974 година. Има и по-нова на издателство „Дар”, но картинките са с доста по-лошо качество от тези в старата.

Една сутрин мъдрецът нареди да забият в един от дворовете на палата стълб, на върха на който да завържат жив лешояд. Тогава извика юношите.
- Знатни принцове – им каза той, искам да подложа за последен път на изпитание вашата ловкост и в същото време да ви доверя една голяма истина.
Той се обърна към Юдищира:
- Приготви се.
Юдищира нагласи стрелата и се прицели.
- Какво виждаш в този момент, мое дете? – го запита Дрона.
- Веждам тебе, учителю – отвърна момчето, - и виждам стълба и лешояда.
- Ти не ще улучиш целта – промърмори браминът. После извика:
- Стреляй!
Стрелата профуча съвсем близо до главата на лешояда, който изкрещя пронизително.
И другите принцове бяха извикани поред. Браминът им задаваше все същия въпрос и всички отговаряха като Юдищира. Те не улучваха целта. Последен беше повикан Арджуна.
- Обтегни лъка си и ми кажи какво виждаш.
- Виждам главата на птицата.
- Стреляй тогава! – се провикна доволен учителят.
Главата на лешояда, отсечена внезапно, падна на няколко крачки от стълба.
Дрона прегърна Арджуна и каза:
- Ето на какво исках да ви науча: за да улучиш целта, трябва да гледаш само нея.