Любимата ми детска книга е... А на теб?

Днес отбелязваме Междунородния ден на детската книга. На 2 април 1805 г. в Дания е роден всепризнатият майстор на приказките – Ханс Кристиан Андерсен. 

По този случай поканихме няколко книжни люде да споделят с нас за техните любими детски книги. Благодарим им от сърце! А ако и ти последваш примера им в коментар под публикацията, ще участваш в томбола за награда. ;)

Вал Стоева, автор и главен редактор на www.DetskiKnigi.com
Детските книги са моята вселена от близо 27 години, когато с помощта на баба се научих да чета на 4-годишна възраст. Приказки, гатанки, дори романи – "изгълтвах" всичко от семейната библиотека, а после и от градската. И трябва ли да посоча своя най-любима книжка, не мога да го сторя. Обаче имам спомен за една история, свързана със "Сан Феличе" от Александър Дюма... Четвърти клас. Час по български език. Всички учат падежите, а аз тайно чета под чина въпросния роман. Учителката ми задава въпрос, но аз изобщо не я чувам и тя, издебвайки ме, открива книгата. Ужас, позор, очаквам, че ще ме изгони от час и ще се срамувам до края на живота си... Нищо подобно! Получих разрешение да чета каквито си искам книги във всички часове и по български език, и по литература.

Зорница Христова, издател в "Точица" и преводач
Когато бях малка, толкова обичах да чета, че се криех, за да не ме видят и да не ме накарат да правя нещо друго (например да бърша прах). Харесвах всякакви книги, но имаше някои, които не можех да дочета, просто желанието ми да "вляза" в тях беше по-силно от желанието да разбера какво става. Такава книга беше "Баронът по дърветата" на Итало Калвино – дочетох я чак преди година. Да живееш сред клоните, никога да не докосваш земята, да съществуваш в някакъв паралелен свят… неустоимо. По същия начин не успявах да дочета "Моби Дик", защото исках да се намеся в сюжета – на страната на кита, разбира се. А най-красивата ми книга беше "Андерсенови приказки" с илюстрации на Марайа, която имах от детските години на майка ми.

Нева Мичева, преводач

Единственото безсмъртие е щастието. Един от подстъпите ми към него е добрият парадокс в литературата: стъпка извън логиката, но радостна и смислена. В делника напускането на логиката е най-често глупаво (тръгнеш ли си през прозореца на десетия етаж, ще се убиеш). Не и в литературата (Питър Пан си тръгва през прозорците, когато пожелае). Една от най-очарователните книги от детството ми е царство на парадоксите: "Аничка Дребосъчето и Сламения Хуберт" на Незвал (прев. Александър Раковски), с илюстрации на великия Иржи Трънка. "Глава шеста, в която Аничка Дребосъчето бяга в щафета, но без да я добяга, защото вижда смъртта" – в този дух са озаглавени петдесетте й глави. Заради нея всеки път, като видя камила, си казвам: "О! Корабът на пустинята!" Или роза: "Чудна розо, не си млада, / ще умреш през есента." И още: "Всяко шушу-мушу е дяволска работа!"

Страница от "Аничка Дребосъчето и Сламения Хуберт"

Златка Паскалева, преводач и литературен агент в "Антея"

Като момиче, отгледано с момчешка детско-юношеска библиотека, просто нямаше как - "Хвърчащата класна стая" беше една от първите ми детски книги. Израснах без "Малки жени", "Хайди" и "Мери Попинз" – на приятелство и смях, на вярност, честност и смелост ме научиха момчетата: Матиас и Ули, Джони и Мартин, и Себастиан; и Юстусът, и Непушачът. Винаги съм ги обичала повече от всички, за които четях по-късно: повече от всички мускетари и капитани-китоловци. Това бяха момчета, които мечтаех да са мои приятели. И знаех, че ако ги срещна някога, ще ги позная.

Отначало ми четяха Ерих Кестнер. После почнах сама да си го чета. И се влюбих. Като дете мислех, че заради него обичам снежни човеци, палачинки, дакели и сиамски котки. По-късно ми стана ясно, че Ерих Кестнер ме е научил какво е да се смееш през сълзи. Той беше първият. А това не се забравя никога.

Милена Златарова, bookcrosser и автор в www.AzCheta.com 
Купих си "Академията на господин Мастилено петно" от Ян Бжехва с някакви мои парички, след като я бях заемала най-малко десет пъти от детско-юношеската библиотека, разположена в красива стара къща на ул. "Славянска". Всяко дете мечтае за такава академия, в която се лекуват болните предмети; хубавите сънища се стриват на цветен прах и стават на таблетки за добър сън; луничките са отличия за добър успех, а ястията се приготвят от цветни стъкълца, пламъчета на свещи и щрихи от четка за рисуване. Друго си е да си обелиш за закуска една гръмотевица, да прескочиш за кутийка кибрит при Малката Кибритопродавачка и да учиш мастилография. Малко странна, но искряща като калейдоскоп и пленяваща въображението, тази книга остана един от най-незабравимите спомени от детството ми.

Антон Стайков, художник и автор на "Кратка история на българския комикс"

Когато ме попитат кои са любимите ми детски книги, винаги се опитвам да разделя детето, което ги е чело тогава, от възрастния, който споделя любимите си текстове с децата сега, като голям. Отделни изречения не съм забравял никога: "Отначало петното беше топло и мокро, после стана студено и мокро", "... успях да ви спася от вълнените гащи" от "Пипи Дългото чорапче", "Бе сгладне и честлинните комбурси..." и "... о’вир и ливада", "... изучавахме френски, пиано и пране" от "Алиса в Страната на чудесата". Някои книги открих скоро и винаги с радост споделям с деца историите от "Малкият Никола" или "Калвин и Хобс".

Книгите на Госини и Семпе се издават на български от издателство "Колибри"

Кремена Михайлова, запален читател
Може ли да има по-подходящ подарък от „Кукувицата“ на Елин Рахнев в коледната нощ? Не защото съм „за“ традициите (напротив, предпочитам неща като тази богата на фантазии и цветове книжка) се уединих с нея, когато голяма част от световното население приготвяше трапези и прически.

Спечелиха ме бащата и детето, хваната за ръце и почти докосващи облаците. Спечели ме и закъсняването - веднъж в живота си не успях да закъснея... Но мога да опитвам още. Щом и аз съм имала кукувица "като карта на света, преливаща от обещания за приключения и пътешествия". Книжката е изпълнена с познати възрастни: директорът, който успя да бъде ягодово примамен, ми заприлича на любимия Ян от "Обслужвал съм английския крал", учителката ми напомни на учителката по литература на сина ми, и чистачката – нямаше как да не си помисля за портиерката от "Елегантността на таралежа". Един детско-възрастен свят, близък до моя.

Христо Блажев, блогър и издател в Deja Books 
Любима детска книга... Хм... Това си е бой на негри в тъмна нощ, една ще вземеш, безброй други ще пренебрегнеш, но нейсе. Спирам се на „Войната на таралежите“ от Братя Мормареви, защото не мога да преброя колко пъти съм я чел и препрочитал, та до днес го правя поне веднъж годишно. Продължава да ме опива магията на този роман, описващ време, което не помня, общество, което не разбирам съвсем, и все пак децата - тези комети от идеи и желания - те са ми понятни във всяко свое действие и порив.

Това е книга, която пробива примирението на времето си, която ясно показва, че няма строй, който да пречупи младите, ако те самите имат желание да воюват за свободата си - и за всичко останало, което им хрумне, разбира се.