Другият Питър Пан в Дроздовото гнездо

Един ден Питър Пан долита в къщата на Уенди, за да търси сянката си, и отвежда момиченцето и братчетата му в Небивалата земя. Там има индианци, пирати, русалки и безброй приключения. Без съмнение историята си има всичко, за да се хареса и на деца, и на възрастни. Затова всички я знаят и заради съпътстващата индустрия ни залива отвсякъде. 

Зад тази супер популярна книга, която в началото се е наричала „Питър и Уенди”, обаче стои много тъжна история. Джеймз Матю Бари поема настойничеството над децата на приятелката си Силвия след нейната смърт. В разказите, с които ги забавлява, се появява за пръв път и Питър Пан, наречен на едно от момченцата. Отношенията си с хлапетата Бари описва в книгата „Бялата птичка”, появила се по книжарниците през 1902 г. Четири години по-късно части от нея са издадени под името „Питър Пан в Кенсингтън гардън”. Ето за тази книга искам да ви разкажа.

Докато вървим по Голямата алея на Кенсингтън гардън и отбелязваме забележителностите, като например къщичката, в която се крил Мармадюк Пери, защото се държал зле три дни подред и го наказали да носи дрехите на сестра си, или Изгубената къща, където, ако си се изгубил, казваш на пазача и той те намира, срещаме всякакви деца с бавачки. При смокините стоят надутите персони, които идват с две бавачки или с една майка и една бавачка - те никога не се цапат, най-много да си подават топка. Край Кръглото езеро в средата на парка пък се събират пътешествениците, на които вуйчо им може да им е подарил яхта, но след първото пускане на вода си я оставят вкъщи и продължават да плават с пръчколодка, която преди да попадне във водата, си прилича на обикновена съчка, но във водата се превръща в кораб, който кръстосва моретата. Но това са дневни истории, защото нито едно дете не го водят в парка след залез слънце, а тогава, ясно е, се случват най-интересните неща. Нощем там броди Питър Пан, който живее на острова насред Серпентината и плава с Дроздовото гнездо. Той избягал от къщи, когато бил само на седем дни, и прелетял до Кенсингтън гардън. Било след залез слънце и наоколо гъмжало от елфи.

В чудатата история в „Питър Пан в Кенсингтън гардън” се появява поетът Пърси Биш Шели, а после и една коза, но в нея има най-много птици, които снасяли яйца, от които се излюпвали птичета, които пък по-късно се превръщали в бебета.  Но всъщност ще е по-добре сами да прочетете книгата.

Сетне стигаме до Хълма. В тази част на Голямата алея стават всички важни надбягвания. И дори да нямаш никакво намерение да бягаш, наистина хукваш, щом стигнеш до Хълма – толкова мамещо и омагьосващо място е то. Страшно забавно е да се надбягваш по Хълма, но когато е ветровито, не можеш да се надбягваш, понеже, когато е ветровито, просто не си там. Затова пък падналите листа се надбягват вместо теб. Нищо на света не умее да се забавлява по-добре от едно паднало листо.

***

Пътечки от всички посоки се тълпят като деца край езерото. Някои от тях са обикновени, с перила от двете страни, и са направени от мъже с ризи, но има и чудни пътечки, някъде широки, а другаде толкова тесни, че можеш да се разкрачиш и да ги яхнеш. Те се наричат Пътечки, които са се Направили Сами и на Дейвид много му се искаше да ги види, когато се правят. Но както повечето най-чудесни неща, случващи се в парка, и пътечките се правят, смятаме ние, през нощта, когато паркът е затворен. Остава да решим защо те все пак се правят. Ами защото това е единствената им възможност да стигнат до Кръглото езеро.

***

Питър се отчаял  и какво мислиш, че направил? Седнал на таблата на леглото и засвирил със свирката си една прекрасна приспивна песен на майка си. Съчинил я върху тона, с който тя казала „Питър!”, и я свирил, докато сълзите й изсъхнали.И накрая , знаеш ли, отлетял. Два пъти се връщал от прозореца – искал да целуне майка си, но се боял, че нежният допир на целувката ще я събуди, затова най-после й изсвирил със свирката една целувка, пълна с обич, и отлетял в парка.

„Питър Пан в Кенсингтън гардън” е издадена български от „Труд” с името „Първите приключения на Питър Пан”. Използваните тук корица и илюстрации са на Артър Ракъм от първото издание на книгата.