Рисунките са на испанския илюстратор Емилио Урберуага |
Весели дечица ядат падащи от небето бонбони или трошат с чукове величествен дворец за два супермилиона и седем сантиметра; чудатковци крадат Колизея в Рим; мишки се сприятеляват с котки (Ам-м, мляс, мцок), а други ги ядат; момченцата са прозрачни или пък твърде разсеяни (да сте виждали крака на моя Джовани?), а Алиса Търкуланка пак е в скрина.
Добре, добре, пътят, който не води никъде, всъщност отива към странния свят на Джани Родари и „Приказки по телефона“, където три по едно винаги прави Тибър и По, а три по десетица е една пица. Въпросните приказки са точно един осмон от хилядони (ако сте големи сухари, превеждам – 70) и се разказват от един пътуващ търговец на име Варезе, който всяка вечер, ако ще да се намира и в Модена, се обажда на дъщеря си, за да ѝ разкаже нова история.
Приказките до една са суперненормални, а Родари (или Бианки) все намира как да те изненада, колкото и луд край да очакваш. Има например истории клишета – те, отвъд веселия си сюжет, все пак оставят някакво по детски наивно послание как трябва да сме по-добри. Има и такива, който са точно обратното – а-ха да те зашемети някоя връхлитаща поука и злото побеждава.
Често и някой умира, ей така – между другото. Изречението „еди-кой си умря“ просто е вмъкнато във фабулата, има своята роля, но не изглежда да привиква особена скръб у някого (може би пък тъщата на Бианки си е отишла, знае ли Родари).
А проклетникът не се задоволява да превърне и само нашия свят в абсолютен цирк, където мишките ядат котки, момиченцата се търкулват, Джованино Денгуба пипа носа на краля, а врабчетата утешават плашилата на врабчета. Нищо подобно! Към края на „Приказки по телефона“ се започва същинско космическо приключение, където планетите са коя от коя по-невероятни и толкова-смешни-че-те-заболява-корема-дори-да-не-си-преял-с-бонбони.
Ако някой полицай ви забрани да четете книжката, глобете го, а ако мислите, че няма да ви стигне времето, хванете тролейбус №75, часовникът ви ще спре и ще можете да си наберете циклами.
Но най-важното! Ако сте възрастен, по-добре не споделяйте в службата, че четете Джани Родари. Тогава може да стане като човека, дето се качил на въртележката в Чезенатико, а другите му се смели зад гърба и му казвали: „Не знаете ли, че на вашата възраст е опасно да се качвате на въртележка, защото ще ви се завие свят?“, при все че той бил видял целия чуден свят от нея.
Ами да, от „Приказки по телефона“ или ще ви се завие свят, или ще ви падне ухото.
0 коментара:
Публикуване на коментар