Любимата ми детска книга е... А на теб?

Днес е Световният ден на книгата и авторското право. От ЮНЕСКО избират тази дата, защото на нея през 1616 г. са починали Сервантес и Шекспир. Тя е важна и заради отбелязването на смъртта и раждането на Морис Дрюон, Халдоур Лакснес, Владимир Набоков и др. Идеята за този празник идва от Каталуния, където се чества Св. Георги Победоносец и незнайно защо се подарява книга. Ще последваме традицията и ще дарим книга на някого от почитателите на четенето, който разкаже за своето любимо детско четиво в коментара под публикацията.

Ние пък събрахме на раздумка няколко човека, които си признаха кои са любимите им детски книги. А както знаем историите, които сме чели и са ни били любими като деца, ни правят възрастните, които сме сега. Какво е накарало режисьорката Нина Димитрова, вокалът на Д2 Деян Каменов, политологът Евгений Дайнов и водещият Даниел Ненчев да станат такива, каквито ги знаем днес, ще разберем ето тук:

Нина Димитрова, режисьор в театър "Кредо"

"Всичко хубаво, което се е случило на тази земя, първо се е случило в нечие въображение", казва Астрид Линдгрен. През прозореца на моето детско въображение с тихичко бръмчене долетя едно закръглено човече с перка на гърба, скромно определящо себе си като "умен, красив, прилично дебел, мъж в разцвета на силите си". Неговата перка и до днес бръмчи в главата ми. Явно съм изперкала още в детството си, защото сега, когато аз самата съм "в разцвета на силите си", продължавам да искам да летя над покривите на къщите. Е, перка на гърба не ми порасна, но разбрах, че мечтата за летене е в нас самите и само въображението сбъдва тази мечта. И не се "гнервира"” на тези, които биха ме сметнали за "перко". Те не са виновни, че в детството си не са срещнали Карлсон, който живее на покрива им.

Деян Каменов, вокал на Д2

Любимите ми детски книжки бяха "Приказки по телефона" и "Продавач на надежда" на Джани Родари. Купи ми ги майка ми – тя беше тази, която ни образоваше. Спомням си историята на Валери Петров за малката Лили, което ходило по морското дъно и срещнало рибата Хрили – тя била много голяма, надута и страшна, но после с момиченцето станали приятелки. Тези книги са свързани с най-хубавите години от детството ми, когато всичко беше истинско, когато тичах навън на воля. Бях диво хлапе и не мислех за нищо. Точно тогава четях тези книги.

Евгений Дайнов, политолог

"Шумът на върбите" от Кенет Греъм беше любимата ми детска книга. Тя е хем детска, хем за възрастни, както най-яките детски книги. Във всяка възраст откриваш различни неща в нея и се отъждествяваш с различен герой. Сега аз съм Язовеца. Четох я за пръв път през 67-68 година – тогава всички я знаехме, сега е неизвестна.

Най-доброто описание на реките и какво става по тях е в тази книга. А аз съм речен човек. Има много юнашки моменти в „Шумът на върбите”, както когато накрая всички се събират и освобождават къщата на Жабока. Скоро пак я четох.

По-късно харесвах "Тримата мускетари" и по същия начин в различни периоди се отъждествявах с различни герои – в началото бях Дартанян, после съм бил и Портос, а сега може би съм Атос.

Даниел Ненчев, телевизионен водещ в БНТ

Книгата, която е оставила следа в съзнанието ми, е „Андерсенови приказки” с меките, приказни илюстрации на Любен Зидаров, които те потапят в друго време. Приказките, които си спомням, са „Грозното патенце”, вероятно защото преди 25 години ми показа, че в живота всичко е възможно. Също „Палечка”, с нейния чудесен, фантазен свят, от която разбрах, че чудесата могат да бъдат преживявани, дори само докато четеш. И „Малката кибритопродавачка” - първото прочетено нещо, което ме разплака. Дотогава плачех само при игри, падане и ставане. Това събитие, това ново преживяване за мен, ме привърза към литературата завинаги.