В очакване на Мери Попинз

Развята рокля и буркани наоколо, къдрокосо момченце и ято птици, тънко момчешко тяло с шапка с перо, слаба жена в строго облекло и разтворен чадър над главата. Знаем какво означава това - Алиса, която бавно пада в заешката дупка, Малкият принц, понесен от птици, Питър Пан лети към страната Никога, Мери Попинз се издига в небето със своя чадър с дръжка глава на папагал. Разпознаваме ги веднага, дори никога да не сме чели книгите. Въпреки че всеки от тези герои е рисуван многократно от различни хора в различни времена. Вероятно защото могат да летят.

Иван Асен е улицата, която най-малко се променя в София. Можеш с години да срещаш едни и същи хора, да минаваш край едни и същи места - сладкарница "Пчела", "Арт клуба", прочутата баничарница, пред която в събота сутрин се вият опашки, магазина за плодове и зеленчуци, в който един дядо обслужва клиентите си със сумтене и т. н. Някъде там сред тези вечни персонажи - дори заведенията и магазинчетата са такива, срещнах Мери Попинз за първи път. Лежеше си пред Първи частен тотопункт "Четирилистна детелина" (как ли може да се казва иначе) между учебници по химия отпреди 50 години и комунистически трактати беше наредена. Първото издание от 1980 година от близо 500 страници.

Не е ясно защо точно "Мери Попинз" от Памела Травърз не е успяла да попадне в детската ми библиотека. Но сега за пръв път я разгърнах. Трудно е да се каже дали щеше да ми хареса, когато бях на 8 години. Старомодна е като "Питър Пан" и по същия начин надграждана и съшиването на отделните истории личи. След като я прочетох, мислих дълго дали ми харесва и кое е най-важното в нея. Историите са необичайни, Мери Попинз - най-прочутата детегледачка в литературата, суетна и тросната, не можеш да харесаш веднага. А и Мери от първата глава не е Мери от следващите. А всеки от другите герои - мързеливият Робъртсън Ай, Кибритопродавача, който рисува картини на тротоара, смешният мистър Уиг, тъжните гигантки мис Ани и мис Фани - при обичайни остоятелства бихте заобиколили отдалеч, бихте ги погледнали с укор и може би малко бихте им се присмели. Но само ако преди това не сте чели "Мери Попинз". Защото тогава знаете, че странните хора по улиците могат да се окажат магически същества, в миналото си са познавали крале и носят щастие там, където се озоват, мръсен нехранимайко ще се окаже титла, могат да ти дадат джинджифилови сладки с истински звезди, картините им оживяват, а понякога, когато е рожденият им ден, политат.

Тази детска книга е история на очакването. Да видиш жената с птиците и тя да казва така познатите думи всеки път, пудинг за вечеря, да поискаш луната и да я получиш, да остане ресто за балони, шоколадът никога да не свършва, да се появи човек, или този човек да си тръгне.
Все пак искате ли да откриете Мери Попинз, търсете я на улица Черешова. Тя все някога ще се върне отново там. Само попитайте полицая на кръстопътя къде да я намерите. И ако можете да чукате три и половина пъти.


А ето какво да очаквате, ако като мен все още не сте отваряли тази книга:

Откъсни си цвете
и звезда хвани,
задуши и двете
в масло и катран,
петмез им ливни.
Тра-ла, ла-ла-ла!
Сладко си хапни!

Девойче желаех,
поднесено в сос,
крехко и сладко, и сочно,
с две звезди в очите точно,
наместо коса - комета,
две да са - дайте и двете,
че си умирам от глад.
Бу-ху! Бу-ху!

- Женен ли сте? - Джейн и Майкъл чуха лейди Мюриъл да пита министър-председателя.
- Не - отвърна той, - не. Не мога да намеря подходяща дама. Трябва да е нито много възрастна, нито много млада и весела, защото аз самият съм много сериозен.
- Аз подходяща ли съм? Умея добре да се забавлявам и сама! - каза лейди Мюриъл Брайтън-Джонс.
- Да, мисля, че ставате - отвърна министър-председателят и, ръка за ръка, те се присъединиха към подскачащата тълпа.