Ваш любящ Дядо Коледа

Кликни на всяка снимка за по-голям размер

Дядо Коледа не пътува със самолет или на мотор, той нито може да ги кара, нито иска - освен това са твърде бавни и вонят. Не вярвайте, ако някой ви уверява, че се придвижва с друго, освен с шейната и елените. Вече хиляда деветстотин двайсет и четири - не, и седем! - години подкарва превозното си средство и благодарение на часовата разлика успява да разнесе всички подаръци, които е подготвял през годината с помощта (а често и въпреки проблемите, които му създава) на Северния полярен мечок.

На Северния полюс в къщата на Дядо Коледа кипи трескава дейност, но и голям купон. Предвождани от Полярния мечок, снежни хора, елфи, малки мечки и елени правят бели и саботират правенето на подаръци. Веднъж дори разрушават къщата на прочутия старец. Редовно изгърмяват всички фойерверки, повреждат вече готовите пакети, изяждат част от лакомствата и разбъркват списъците с имена на деца. И все пак всяка година подаръците успяват да стигнат до децата. Не вярвате? Всичко това е документирано в писмата на Дядо Коледа, които той праща на момчетата на писателя Дж. Р. Р. Толкин. Наскоро издателство "Колибри" ги издаде. Има такива, които подозират, че самият Толкин праща тези послания - първо тайно взима написаните от децата му писма да Северния полюс, прочита ги и им отговаря. Дори сам рисува рисунките, които показват какво се случва през годината в къщата на Дядо Коледа. Но това не е вярно - доказва го треперливият почерк на стареца - все пак е на хиляда деветстотин двайсет и седем, както и вмъкнатите пасажи, написани не съвсем грамотно от Полярния мечок на специален гоблински шрифт. А и кой друг, освен Дядо Коледа, знае как изглежда къщата му и какви бели спретва всяка година Полярния мечок.

Първото писмо от Северния полюс пристига през 1920 година до най-голямото от момчетата на Толкин - Джон. Следващите са адресирани до Майкъл, Кристофър и малката Присила. Последното получава Присила през 1943 година. Понякога специалните пликове падат през комина, друг път ги носи пощальонът, а веднъж един идва с подаръците. От писмата става ясно, че момчетата предпочитат влакове, а Присила - книжка за оцветяване от Беатрикс Потър, по-късно и книги за четене.

Ето какво разказва Дядо Коледа през 1943 година:

Къщата на Скалите

Северният полюс

Коледа, 1943 г.

Скъпа моя Присила,

Весела Коледа! Надявам се да окачиш чорапчето поне още веднъж, тъй като имам още няколко хубави подаръчета за теб. А след това ще трябва да кажа "довиждане", поне донякъде - но няма да те забравя. Винаги пазим номерата на старите си приятели, както и техните писма; и се надяваме по-късно да се върнем при тях, когато те пораснат и си имат собствени къщи и деца.

Пратениците ми съобщиха, че хората наричат тази година "мрачна". Сигурно имат предвид нещастна - и е точно такава, боя се, на много места, където особено обичах да ходя; но много се радвам да чуя, че ти все още не си нещастна. Недей и да ставаш! Аз съм все така жив и скоро ще се върна, по-весел отвсякога. В моята страна няма беди; и макар запасите ми да намаляват все повече, се надявам скоро и това да сe оправи.