Малкият принц и изгубените хора

Много дълго отказвах да пиша за тази книга. Убедена бях, че за нея трябва да говорят само тези, за които тя стои сред най-великите книги, които са чели. Които отново и отново разгъщат страниците й, знаят наизуст важните диалози и фрази, но все пак имат нужда да ги видят на 21 или 46 страница в старото издание от библиотека "Световна класика". Тези, които когато са изгубени, си повтарят, че "очите са слепи, човек трябва да търси със сърцето си", а когато са отхвърлени, си казват, че "най-същественото е невидимо за очите". Но никой от тях не написа и ред.

Така че ето ме: Аз не харесвам достатъчно "Малкият принц", не цитирам лисицата, не се скитам редовно в пустинята, не плача, когато русото момченце от астероида Б 612 се оставя да бъде ухапано от змията, за да се върне при своята роза. Не смятах, че е изключителна книга и когато бях малка. И все пак никога не съм твърдяла, че не е сред важните. Вярвам, че е мъдра за много хора. Дори мога да приема, че е способна да промени живота на мнозина. Убедена съм, че Екзюпери е Разказвач.

Намирам, че фрази като "когато човек се изчервява, това означава „да“, нали?", "човек е самотен и между хората" и "хората ли? Тях вятърът ги носи. Те са лишени от корени и това им пречи" могат да се заселят в съзнанието ти. И тогава тази книга ще се застои дълго на нощното ти шкафче. За да е близо до сърцето ти. За да превзема сънищата ти. За да ти напомня, че тъгата е хубава понякога.

Екзюпери мъдро ни напомня, че "Земята не е каква да е планета. В нея има сто и единадесет крале (като не забравяме, разбира се, и негърските), седем хиляди географи, деветстотин хиляди бизнесмени, седем и половина милиона пияници, триста и единадесет милиона суетни хора, с една дума около два милиарда възрастни" - това е някак успокоително. И ни прави по-малко самотни. Хубаво е да сме наясно, че цялото човечество може да се струпа върху най-малкия остров в Тихия океан. Особено когато в един ден срещнеш твърде много хора, които са убедени, че заемат прекалено много място.

И като казах тъга, време е да споделя моя най-тъжен откъс от "Малкият принц". Заради който все пак вероятно имам право да пиша за тази книга. Ето го:

Следната планета се обитаваше от един пияница. Това посещение беше много кратко, но то потопи малкия принц в дълбока тъга:- Какво правиш ти? - каза той на пияницата, когото завари настанен мълчаливо пред една редица празни и друга редица пълни бутилки.- Пия - отвърна мрачно пияницата.- Защо пиеш? - попита го малкият принц.- За да забравя - отговори пияницата.- Какво да забравиш? - поиска да разбере малкият принц, който вече го съжаляваше.- За да забравя, че ме е срам - призна пияницата, като наведе глава.- Срам - от какво? - пожела да узнае малкият принц, който искаше да му помогне.
- Срам от това, че пия! - завърши пияницата и потъна окончателно в мълчание.

Напоследък много издателства пуснаха свои версии на "Малкият принц". Ще спомена само това на "Труд" от поредицата "Златни детски книги", които не забравиха, че никой не може да нарисува историята си по-добре от този, който я е измислил.