Злодеи в котешка премяна галят ухото ти, мъркайки

Уилям Бъроуз, Чарлс Буковски, Хулио Кортасар, Ърнест Хемингуей, Нийл Геймън, Марк Твен, Реймънд Чандлър, Чарлс Дикенс, Тери Пратчет… Не, не изреждам любимите си автори, въпреки че някои от тях са ми допадали понякога. Това са писателите, които са беседвали с котки, позволявали са им първи да надничат в ръкописите им и безнаказано да разливат кафе върху пишещите им машини. Най-големият познавач на мъркащите животни обаче е Томас Елиът, който разследва пакостливите им нрави в „Популярна книга за Котките от Стария опосум“. Може би по-прочута като мюзикъла „Котки“ на Андрю Лойд Уебър. Книгата излезе и на български преди дни в превода на Стефан Радев в красивото двуезично издание на „Брегов и Радев“.

Котката е особено животно, понякога тя няма съвсем добри обноски, нито вид, ти й поднасяш фазан, но кокошка й се ще, в къщата я настаниш, предпочита тя палат, вътре я пуснеш, тя иска навън; на всяка врата е от грешния край, щом вкъщи е – мисли за пътя отвън. Но пък често маците са черно-бели на цвят, маците са много мънички; маците ведри са, даже искрят, галят ухото ти, мъркайки. Друг път са изкусни хулигани – умеят да престъпват правилата, злодеи в котешка премяна и демони на покварата, и все пак

котките са като нас самите,
и други хора, за които знаем,
че изповядват най-различни нрави.
Тъй някои са с ума си, други - луди,
добри са някои, а други - щури,
намират се и по-добри, и лоши…

Колекцията на Елиът е населена с впечатляващи екземпляри – коварно-елегантния Макавити, умния Ерж – театралната звезда, елегантния Бъстъфър Джоунс, възпитателката на мишки Дженимноготочкова, разбойника Ръмжащия тигър, чудноватия Инат-Наопак, беладжиите Пакостничко и Хитруша, древния Ха Деварим, страшилището за пекинези и палета Великия гамен, ловкия Местофел, Пъргави лапи, без който никой влак не може да потегли. И най-вече любимия ми остарял пират Морган. Ето какво разказва за себе той:

Бях някога пират, в открит’те морета пла’ах,но вече съм раз-силен – в пенсия излязох:Така ме и намирате – на отдих се отда’ами на площада в Блумсбъри вратата па’а.
По пъдпъдъци и по яребици съм увлечен,и също тъй обичам девънширски крем във купа,ама съм ‘секога доволен, ‘гат ме’анàта черпи,и като има ‘ладна рибка, свърша ли патрула.

Илюстрациите в книгата са на Аксел Шефлър.