Урок по висша математика с Алиса

Илюстрациите на Джон Тениел са за първото издание на "Алиса" от 1865 г.

 

Дали едно нещо е малко или голямо вероятно зависи от това дали ти си малък или голям. Но ако сега се смаляваш до 25 сантиметра, а малко по-късно вратът ти се издължава над върховете на дърветата, вероятно не можеш да разчиташ на представата си за размери.

Може например да си чувал, че диаметърът на Земята е около 12 742 км, но има вероятност да хлътнеш в заешка дупка и да пропадаш 40 000 км – точно колкото е дължината на Екватора. Поне така се случва в „Алиса в Страната на чудесата”. Там се появяват шишета, които преди не са съществували. Ако хапнеш баничка, порастваш за секунди до тавана. Зайците носят жилетки, часовници и ръкавици от ярешка кожа, а рибите и жабите са в лакейски ливреи и на главите си имат перуки с къдрици.

Математиката в книгата никак не прилича на тази, която сме учили в училище. А че е такава, не можем да се съмняваме, защото авторът на „Алиса” Луис Карол е бил преподавател по математика в Оксфорд. Сигурно сте чували за историята как веднъж английската кралица Виктория прочела изключителна книга и била толкова впечатлена от нея, че изпратила на автора благодарствено писмо и молба да получи и следващата му книга. Той удовлетворил желанието и й пратил следващата си творба – „Начален трактат за математическата детерминанта”. Всичко щеше да е чудесно, ако книгата, която Виктория чела, не беше „Алиса в страната на чудесата”, а авторът Луис Карол.

Истинското име на Карол всъщност било Чарлз Лютуидж Доджсън. Учел в Оксфорд и след завършването го поканили да остане да преподава в колежа на Христовата църква. Трябвало да приеме свещенически сан, но пишел хумористични стихове, бил почитател на театъра и фотографията. И това не било всичко - той изобретил шахмат за пътешественици, в който фигурите влизали в улеи в дъската и се закрепвали с малки щифтчета. Измислил и приспособление за писане в тъмното. Негова е и ранната версия на игра, която днес наричаме “Скрабъл”.

Това напомня ли ви за нещо? Главоблъсканиците и странните обрати в „Алиса” могат да бъдат родени само в ума на човек с подобни занимания.

Чуйте това:

Дали не ме е сменил някой през нощта? Чакай да помисля: бях ли същата, когато станах тая сутрин? Струва ми се… като че ли се чувствах някак особено. Но ако не съм същата, коя съм тогава? Ах, ето голямата загадка! - Тя си припомни всички деца на нейна възраст, които познаваше, за да види дали е могла да бъде заменена с някое от тях.

- Бездруго не съм Ада - каза тя, - защото косата й е дълга и къдрава, а моята не е. Не съм и Мейбъл, защото аз зная толкова много, а тя - о, тя знае толкова малко… Освен това тя си е тя, а пък аз съм си аз и ох, как е объркано всичко! Ще се опитам да видя дали зная всички неща, които някога знаех. Чакай да видя: четири по пет прави дванайсет, четири по шест прави тринайсет и четири по седем - ах, боже, ако карам така, никога няма да стигна до двайсет! Но таблицата за умножение не е толкоз важна. Да опитам география. Лондон е столица на Париж, Париж е столица на Рим, Рим - не, това бездруго е грешка! Навярно съм заменена с Мейбъл!

Или това:

- Кой път да поема от тук? - попита Алиса.
- Зависи къде искаш да стигнеш - отговори Усмихващият се котарак.
- Няма значение - отвърна Алиса.
- Тогава няма значение и кой път ще поемеш - усмихна се загадъчно Котаракът.
- ...стига да стигна някъде - допълни Алиса.
- О, това със сигурност ще се случи, каза Котаракът, стига да вървиш достатъчно дълго.