По темата с разказването пък размишлява нашият добър приятел Dah Lammoth. Ето какво споделя той за вълшебния свят на приказките и тяхната магия.
Ще ви разкажа приказка.
Представете си, че е лято, времето е чудесно, нощта е гореща, ние сме насядали в кръг покрай плажа, а около нас се чува само приятното ехо на шумолящите морски вълни. Подаваме си фенерче, което преминава от ръка на ръка, за да осветлява по призрачен начин лицето, чийто ред е настъпил да разказва. То заявява:
"Ще ви разкажа приказка.",
и всички настръхваме, сякаш по гърбовете ни преминава армия от мравки.
А сега си представете, че сме на тавана с приятели, настанили сме се уютно покрай камината, с чаша горещ шоколад в ръка. Навън вие виелица, която стърже и драска заскрежените прозорци. Сгушени на топличко, един от компанията изпива глътка от горещия шоколад, който сякаш затопля всички, и прекъсва настаналата тишина:
"Ще ви разкажа приказка".
Нека се върнем години, години назад. Нощната лампа в детската ни стая свети, а ние през прозорчето наблюдаваме чудно красивите червени и жълти есенни листа, които танцуват около дърветата и уличните лампи. В ръцете държим книжка с картинки и с нетърпение чакаме мама, тати, или някой друг да дойде и да ни прочете приказка за лека нощ. Вратата се отваря и успокояващ глас ни казва:
"Ще ти разкажа приказка".
След работа се запътваме към малко, приятно и артистично заведение, под чийто покрив са се събрали всякакви странни и интересни същества. Всички са тук да се отърсят от ежедневния стрес, заслушани в тихата мелодия, идваща от слабия пианист в тъмния ъгъл на бара. Един мъж поглежда оставащото съдържание на своята чаша, а дрезгавият му глас съобщава:
"Ще ви разкажа една история".
***
Независимо дали е студено или топло, дали сме тъжни или весели, бедни или богати, самотни или влюбени, всички хора, от всички краища на света, обичат и се нуждаят от приказки. Истории. Интересни случки.
Каква е тайната? Има ли магия в приказките?
Казват, че измислицата е истината в лъжата. Затова и приказките вероятно ни показват реалното в нереалното. Или по-иначе казано, приказките имат нереален фон, нереални декори, но точно те карат една история да изпъкне. Тази магическа нереалност изкарва на преден план реалните идеи, които пък се запечатват във времето и се предават от поколение на поколение.
Приказките напомнят на възрастния човек за неговото детство, за невинността, въображението и любопитството, с които сме гледали на света и от които е хубаво да оставим поне частица в нас. Приказките са идеалното средство за възпитаване на децата, те са събирали опита и мъдростта на поколенията, те са попивали всички техни мечти и идеали за един по-справедлив, по-щастлив и по-добър свят. Прислужници стават принцове и принцеси, грозни патенца се превръщат в лебеди, болните и сакатите се излекуват, доброто се поощрява, злото се наказва. А най-хубавото е, че те не обременяват и не те свързват с политически или религиозни догми, или поне аз не съм срещал такива. Приказките от цял свят разказват различни истории, за различни същества и герои, но есенцията им, структурата им, ДНК-то им са сходни.
Приказките са ценни и от антропогенна гледна точка. Те майсторски разкриват страховете, мечтите и нравите, както и ежедневието на различните народи по земното кълбо, от древността до днес. Нека направим една разходка по света, като целта ни ще е да открием приказните съкровищници по различните места.
В Древна Гърция сред най-известните разказвачи били Езоп и Омир - истински експерти по обединяването на митология и реални събития. На изток се появяват приказките от "Хиляда и една нощ", където се преплита цялото фолклорно богатство на Арабия, Персия и Индия. В Европа всяка страна се гордее със своите големи разказвачи или събирачи на приказки. В Германия това са Братя Грим, във Франция - Шарл Перо, в Италия - Итало Калвино, в Русия - Александър Пушкин, а у нас - Ран Босилек. Най-известните писатели в Скандинавската култура са също детски автори: Ханс-Кристиян Андерсен в Дания, Астрид Линдгрен в Швеция, Туве Янсон във Финландия. Неслучайно най-обичаната книга в Британия е "Властелинът на пръстените" от Толкин, а най-продавана е поредицата за Хари Потър от Джоан Роулинг. Приказките на Чарлс Дикенс също нямат нужда от представяне. Своите големи разказвачи си имат и Китай в лицето на Пу Сунлин, и Япония с Озаки.
Най-ценното в приказките е, че те развиват онова чувство, онзи стремеж за постоянно изследване на непознатото - пътуванията в различни чудновати страни, сред чудновати същества и вълшебни предмети, всичко това разпалва Въображението, а то е силен инструмент както в науката, така и в изкуството. Любовта към приказките се трансформира в по-късен етап като любов към книгите, към изкуството, към познанието и усъвършенстването. Човек се превръща в интересна личност, която търси други интересни личности. Хората, които обичат приказки, добавят още едно измерение, един паралелен свят, в който могат да се прехвърлят, когато не са доволни от триизмерната реалност. Хората с такова умение взаимно се привличат и безгласно се разбират.
Затова аз, ти, всички ние харесваме приказките. От малки разлистваме приказките на Шарл Перо: "Пепеляшка", "Червената шапчица", "Котаракът в чизми", "Синята брада", "Спящата красавица". Или тези на Братя Грим: "Снежанка", "Рапунцел", "Жабокът принц", "Хензел и Гретел". Не пропускаме и приказките на Ханс-Кристиян Андерсен: "Грозното пате", "Снежната кралица", "Малката русалка", "Малката кибритопродавачка", "Храбрият оловен войник"... Всички знаем и приказките за Аладин, Синдбад, Али Баба и Далила от "Хиляда и една нощ". Обичаме героите на Астрид Линдгрен като Карлсон и Пипи, както и муминтролите на Туве Янсон. Влюбваме се завинаги в хобити, елфи и се плашим от орки. Чакаме с нетърпение университета, където да се превърнем в Хари Потър. Забавляваме се искрено на света на Диска и на героите на Пратчет. Анализираме по-късно приказни алегории като "Фермата на животните" от Джордж Оруел, "Приключенията на Лукчо" на Родари или "Пътешествията на Гъливер" от Джонатан Суифт. Растем заедно с "Алиса в страната на чудесата".
И винаги обичаме да чуем или да казваме думите:
"Ще ти разкажа приказка..."
Представете си, че е лято, времето е чудесно, нощта е гореща, ние сме насядали в кръг покрай плажа, а около нас се чува само приятното ехо на шумолящите морски вълни. Подаваме си фенерче, което преминава от ръка на ръка, за да осветлява по призрачен начин лицето, чийто ред е настъпил да разказва. То заявява:
"Ще ви разкажа приказка.",
и всички настръхваме, сякаш по гърбовете ни преминава армия от мравки.
А сега си представете, че сме на тавана с приятели, настанили сме се уютно покрай камината, с чаша горещ шоколад в ръка. Навън вие виелица, която стърже и драска заскрежените прозорци. Сгушени на топличко, един от компанията изпива глътка от горещия шоколад, който сякаш затопля всички, и прекъсва настаналата тишина:
"Ще ви разкажа приказка".
Нека се върнем години, години назад. Нощната лампа в детската ни стая свети, а ние през прозорчето наблюдаваме чудно красивите червени и жълти есенни листа, които танцуват около дърветата и уличните лампи. В ръцете държим книжка с картинки и с нетърпение чакаме мама, тати, или някой друг да дойде и да ни прочете приказка за лека нощ. Вратата се отваря и успокояващ глас ни казва:
"Ще ти разкажа приказка".
След работа се запътваме към малко, приятно и артистично заведение, под чийто покрив са се събрали всякакви странни и интересни същества. Всички са тук да се отърсят от ежедневния стрес, заслушани в тихата мелодия, идваща от слабия пианист в тъмния ъгъл на бара. Един мъж поглежда оставащото съдържание на своята чаша, а дрезгавият му глас съобщава:
"Ще ви разкажа една история".
***
Независимо дали е студено или топло, дали сме тъжни или весели, бедни или богати, самотни или влюбени, всички хора, от всички краища на света, обичат и се нуждаят от приказки. Истории. Интересни случки.
Каква е тайната? Има ли магия в приказките?
Казват, че измислицата е истината в лъжата. Затова и приказките вероятно ни показват реалното в нереалното. Или по-иначе казано, приказките имат нереален фон, нереални декори, но точно те карат една история да изпъкне. Тази магическа нереалност изкарва на преден план реалните идеи, които пък се запечатват във времето и се предават от поколение на поколение.
Приказките напомнят на възрастния човек за неговото детство, за невинността, въображението и любопитството, с които сме гледали на света и от които е хубаво да оставим поне частица в нас. Приказките са идеалното средство за възпитаване на децата, те са събирали опита и мъдростта на поколенията, те са попивали всички техни мечти и идеали за един по-справедлив, по-щастлив и по-добър свят. Прислужници стават принцове и принцеси, грозни патенца се превръщат в лебеди, болните и сакатите се излекуват, доброто се поощрява, злото се наказва. А най-хубавото е, че те не обременяват и не те свързват с политически или религиозни догми, или поне аз не съм срещал такива. Приказките от цял свят разказват различни истории, за различни същества и герои, но есенцията им, структурата им, ДНК-то им са сходни.
Приказките са ценни и от антропогенна гледна точка. Те майсторски разкриват страховете, мечтите и нравите, както и ежедневието на различните народи по земното кълбо, от древността до днес. Нека направим една разходка по света, като целта ни ще е да открием приказните съкровищници по различните места.
В Древна Гърция сред най-известните разказвачи били Езоп и Омир - истински експерти по обединяването на митология и реални събития. На изток се появяват приказките от "Хиляда и една нощ", където се преплита цялото фолклорно богатство на Арабия, Персия и Индия. В Европа всяка страна се гордее със своите големи разказвачи или събирачи на приказки. В Германия това са Братя Грим, във Франция - Шарл Перо, в Италия - Итало Калвино, в Русия - Александър Пушкин, а у нас - Ран Босилек. Най-известните писатели в Скандинавската култура са също детски автори: Ханс-Кристиян Андерсен в Дания, Астрид Линдгрен в Швеция, Туве Янсон във Финландия. Неслучайно най-обичаната книга в Британия е "Властелинът на пръстените" от Толкин, а най-продавана е поредицата за Хари Потър от Джоан Роулинг. Приказките на Чарлс Дикенс също нямат нужда от представяне. Своите големи разказвачи си имат и Китай в лицето на Пу Сунлин, и Япония с Озаки.
 |
| Тук се опитах да нарисувам на пейнт Муминтрол, който яде сладолед и с пълна уста казва: „Ще ви разкажа една приказка...”. Е, не съм си подобрил художническите умения, откак станах на 6, но поне се постарах. |
Затова аз, ти, всички ние харесваме приказките. От малки разлистваме приказките на Шарл Перо: "Пепеляшка", "Червената шапчица", "Котаракът в чизми", "Синята брада", "Спящата красавица". Или тези на Братя Грим: "Снежанка", "Рапунцел", "Жабокът принц", "Хензел и Гретел". Не пропускаме и приказките на Ханс-Кристиян Андерсен: "Грозното пате", "Снежната кралица", "Малката русалка", "Малката кибритопродавачка", "Храбрият оловен войник"... Всички знаем и приказките за Аладин, Синдбад, Али Баба и Далила от "Хиляда и една нощ". Обичаме героите на Астрид Линдгрен като Карлсон и Пипи, както и муминтролите на Туве Янсон. Влюбваме се завинаги в хобити, елфи и се плашим от орки. Чакаме с нетърпение университета, където да се превърнем в Хари Потър. Забавляваме се искрено на света на Диска и на героите на Пратчет. Анализираме по-късно приказни алегории като "Фермата на животните" от Джордж Оруел, "Приключенията на Лукчо" на Родари или "Пътешествията на Гъливер" от Джонатан Суифт. Растем заедно с "Алиса в страната на чудесата".
И винаги обичаме да чуем или да казваме думите:
"Ще ти разкажа приказка..."
Публикации
0 коментара:
Публикуване на коментар