Удри нежали в страната Колкотонокътче


Една далечна,  малка колкото нокътче, страна (така се и казвала - Колкотонокътче) била управлявана от крал Нокътко ХV, който най-много се гордеел с поредния номер в името си, и кралица Кожица, която мислела само как да отслабне. Техният син Шишко си имал личен разказвач на приказки, който го приспивал с истории за баници и сочни шишчета. Една нощ младият принц сънувал Повелителката на светулките Байя  - описана, разбира се, от изкусния съчинител, който в революционен пристъп сменил кулинарната тема. Когато Шишко се събудил, поискал веднага да му доведат момиченцето, за да си играе с него. Във всички посоки се втурнали разузнавачи. Междувременно поетът Хиларио Буера написал двадесет и три стихотворения, посветени на Повелителката на светулките. Но бил принуден от първия министър Брадавица (в тази история има и лош първи министър, който дърпа конците) да изгори римите си, защото велможата искал да омъжи дъщеря си за принца. И ето тук се проявява Саламури - пастирът на калинките.

Грузинският писател Арчил Салакаури вероятно е бил вдъхновен от Джани Родари, за да създаде неговата "Приключенията на Саламури". Защото този детски роман е история за революция, с която е свален крал Нокътко ХV. Но тя започва с романтична история.

Саламури всяка сутрин извеждал на паша своите калинки и ги пращал на път, за да разберат какво ще е времето на следващия ден. Една вечер няколко от тях се изгубили и той тръгнал да ги търси в тъмното. Тогава срещнал Повелителката на светулките. Двамата бродили до сутринта и се уговорили да се срещнат на другата вечер, защото Саламури искал да покаже на Байя изгрева на слънцето, който тя никога не била виждала. Тогава се появили разузнавачите на Нокътко ХV и отвлекли момичето. Смелият Саламури веднага тръгнал да я търси. Той минал през много места - Градът на въжетата, Боксьорският град, Страната на поетите, запознал се и с различни хора - боксьорът Удри Нежали, акробатът Але Хоп, пощальонът Бегач, поетът Агамемнон Високочели, мъдрецът Вюл-Хо, който живеел в охлюв, футболистът Спъникрак, телохранителят Кроше и др. И когато стигнал до Колкотонокътче бече бил станал революционер.

Тази книга е издадена през 1980 година у нас и оттогава събира прах в най-затънтените кътчета на библиотеките. По онова време вероятно само шепа четящи деца са я прочели и харесали и след това забравили. Поне търсенето в интернет показва това. Има такива, които си спомнят за "Приключенията на Саламури", но смътно. Никой не я препрочитал отново. В Goodreads български оценки няма, а другите са само 56. А тази забравена история е не по-малко вълнуваща от тези на Джани Родари.

Книгата се предлага от антикварите само за 5-6 лева.

Илюстрациите са на Елиана Търновска.
Веднъж попитаха Вюл-Хо:
- Най-мъдри измежду мъдрите, ще има ли суша тази година?
Той отвърна така:
- Тази година дъждове не валяха и ще настъпи суша.
Така и стана.
Друг път го попитаха:
- Ще се роди ли тази година много цвекло?
Той отговори така:
- Ако има богата реколта, ще има и цвекло.
Тази година реколтата беше добра и цвекло имаше - да се замеряш с него.
Ето колко мъдър беше Вюл-Хо.

3 коментара:

Зоре Христозова каза...

Обожавах тази книга. Още си спомням как за пръв път срещнах думата "лютиче" и се влюбих в нея. �� Прекрасна книга със зашеметяващи илюстрации!

BIMBO каза...

Имам я,имам я! Нещо не се разбрах с нея и май не я дочетох,но знам къде е и ще си я извадя пак-може сега да се разберем😉

Unknown каза...

Като дете съм чел цялата книга. Дори може би два пъти. Беше ми харесала, макар че тогава ми се струваше малко необичайна. Като се започне от имената на героите; странните градове, в които попадаше Саламури и т.н.

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...
Copyright © Алиса в чизми | 2014-2017. Всички права запазени.