Удри нежали в страната Колкотонокътче

Една далечна,  малка колкото нокътче, страна (така се и казвала - Колкотонокътче) била управлявана от крал Нокътко ХV, който най-много се гордеел с поредния номер в името си, и кралица Кожица, която мислела само как да отслабне. Техният син Шишко си имал личен разказвач на приказки, който го приспивал с истории за баници и сочни шишчета. Една нощ младият принц сънувал Повелителката на светулките Байя  - описана, разбира се, от изкусния съчинител, който в революционен пристъп сменил кулинарната тема. Когато Шишко се събудил, поискал веднага да му доведат момиченцето, за да си играе с него. Във всички посоки се втурнали разузнавачи. Междувременно поетът Хиларио Буера написал двадесет и три стихотворения, посветени на Повелителката на светулките. Но бил принуден от първия министър Брадавица (в тази история има и лош първи министър, който дърпа конците) да изгори римите си, защото велможата искал да омъжи дъщеря си за принца. И ето тук се проявява Саламури - пастирът на калинките.

Грузинският писател Арчил Салакаури вероятно е бил вдъхновен от Джани Родари, за да създаде неговата "Приключенията на Саламури". Защото този детски роман е история за революция, с която е свален крал Нокътко ХV. Но тя започва с романтична история.

Саламури всяка сутрин извеждал на паша своите калинки и ги пращал на път, за да разберат какво ще е времето на следващия ден. Една вечер няколко от тях се изгубили и той тръгнал да ги търси в тъмното. Тогава срещнал Повелителката на светулките. Двамата бродили до сутринта и се уговорили да се срещнат на другата вечер, защото Саламури искал да покаже на Байя изгрева на слънцето, който тя никога не била виждала. Тогава се появили разузнавачите на Нокътко ХV и отвлекли момичето. Смелият Саламури веднага тръгнал да я търси. Той минал през много места - Градът на въжетата, Боксьорският град, Страната на поетите, запознал се и с различни хора - боксьорът Удри Нежали, акробатът Але Хоп, пощальонът Бегач, поетът Агамемнон Високочели, мъдрецът Вюл-Хо, който живеел в охлюв, футболистът Спъникрак, телохранителят Кроше и др. И когато стигнал до Колкотонокътче бече бил станал революционер.

Тази книга е издадена през 1980 година у нас и оттогава събира прах в най-затънтените кътчета на библиотеките. По онова време вероятно само шепа четящи деца са я прочели и харесали и след това забравили. Поне търсенето в интернет показва това. Има такива, които си спомнят за "Приключенията на Саламури", но смътно. Никой не я препрочитал отново. В Goodreads български оценки няма, а другите са само 56. А тази забравена история е не по-малко вълнуваща от тези на Джани Родари.

Книгата се предлага от антикварите само за 5-6 лева.

Илюстрациите са на Елиана Търновска.

Веднъж попитаха Вюл-Хо:

- Най-мъдри измежду мъдрите, ще има ли суша тази година?

Той отвърна така:

- Тази година дъждове не валяха и ще настъпи суша.

Така и стана.

Друг път го попитаха:

- Ще се роди ли тази година много цвекло?

Той отговори така:

- Ако има богата реколта, ще има и цвекло.

Тази година реколтата беше добра и цвекло имаше - да се замеряш с него.

Ето колко мъдър беше Вюл-Хо.