Както лети пчеличката

Когато велик разказвач напише приказка, се получава история, която децата и възрастните четат по различен начин. В нея има вълшебства, поука, борба между доброто и злото. Но положителните герои винаги са малко лоши, а отрицателните носят своя трагедия, която ги прави донякъде симпатични.

Вероятно Анатол Франс не е сред тези, които сме свикнали да слагаме в графата Велик разказвач (въпреки че е носител на Нобелова награда за литература). Може би защото е позабравен и идва от времето на романтизма, а текстовете от тогава не се четат лесно в динамичното ни десетилетие. Той ще се озове в тази престижна колона обаче в момента, в който отгърнем първите страници на неговата сатирична антиутопия „Островът на пингвините”.

В нея има говорещи пингвини, но не е книга за деца. Ироничният Франс ни е оставил истинска приказка – „Пчелица” - поне с това име е издадена на български през 1982 година точно 100 години след появата й на френски (за да бъдем съвсем точни, трябва да споменем първото издание на български от 1925 години в превод на Ран Босилек).

Още на 7 години научих имената на множество скъпоценни камъни и кристали. Бях наясно какво представляват кимофан, хиацинт, опал, берил, аметист, сапфир, аква-марин, гранат и др. Прочетох го в „Пчелица”. Може би тогава се появи страстта ми към камъните и досега, където и да отида, мъкна вкъщи всякакви разновидности. В кутиите ми с бижута има необработени пирит, ахат и т.н. И все пак историята на Анатол Франс няма почти нищо общо с минералогията. Скъпоценните камъни се намират в сандъците с богатства на краля на джуджетата Лок, с които той се опитва да изкуши Пчелица да забрави своя любим Жорж и да остане при него. В книгата има всичко, което децата искат да прочетат - благородни рицари, верни оръженосци, които имат проблем с чашката, приключение, драматични обрати, джуджета, русалки и, разбира се, любов. Написана е в стила на средновековните рицарски романи.

Това е приказка за любовта и саможертвата, пресечена от джуджета, които яздят гарвани, и русалки, чиито голи гърди не могат да бъдат съсечени с меч. За чувствата на херцогската дъщеря Пчелица Кларидска към граф Жорж дьо Бланшеланд, с когото израстват като брат и сестра. Също и за неговите, които го подтикват да я открие в плен и освободи.

Ето как звучи тя:

Деца мои, не е достатъчно да се обичате много; трябва също да знаете да се обичате. Една голяма любов е наистина нещо хубаво; една красива любов е нещо още по-хубаво. Нека вашата обич да има толкова нежност, колкото и сила; нека нищо не й липсва, дори снизхождението и нека към него се прибави и малко състрадание. Вие сте млади, хубави и добри, но вие сте човеци и дори само поради това сте изложени на много нещастия. Ето защо, ако състрадание не влиза в чувствата, коитo изпитвате един към друг, те няма да издържат при всички обстоятелства във вашия съвместен живот; те ще бъдат като празничните дрехи, които не ни пазят от вятъра и от дъжда. Човек обича истински само тези, които обича дори с техните слабости и в тяхната нищета. Щадете се, прощавайте си, утешавайте се – ето цялата наука на любовта.

Илюстрациите са на Хенри Джъстис Форд.