Джим Копчето спасява русалки, принцеси и дракони

„Джим Копчето” на Михаел Енде трябва да се прочете непременно преди да навършиш 8 години. Това е възрастта, до която ще оцениш книгата и ще ти бъде интересна. В историята няма дълбокомислени прозрения, сложни герои или богата стилистика. Затова пък изобилства от шантави хрумвания, исторически, митологични и географски отпратки, фантастични герои. В нито една друга книга няма такова стълпотворение от странни същества и символи - русалки, дракони, които се хранят с лава, мним великан, потънал остров, страшни пирати, одушевени локомотиви, отвлечени принцеси, изгубили царството си принцове, освен може би в „Питър Пан” и „Приказка без край”. А тази последната е шедьовърът на Енде – книгата, която трябва да се прочете последна от цялата му библиография. Защото иначе „Момо”, „Сатанархеолъжалкохолистичният пунш на желанията” и „Джим Копчето” ще изглеждат недостатъчно хубави.

Ясно е, че „Джим Копчето” е първият литературен опит на Енде. Историята е разказана донякъде неумело, претрупана е с обрати и кратки дребни приключения. Но пък героите са симпатични, доброто винаги побеждава, а злодеите стават добри, когато срещнат благородство. Книгата е написана през 1960 година, но в нея се прокрадват антирасистки идеи, хуманност, желание за заличаване на социалните различия. Без съмнение е възпитателна, доколкото това е плюс. Може би малко напомня на Джани Родари.

И така. Да се отправим на пътешествие с Джим Копчето. Той живее на малък остров, на който има място за 4 човека и половина – крал Алфонс Дванайсет без петнайсет, госпожа Мооля, която държи местния магазин, Лукас Машиниста, господин Ръкав, който се разхожда със своя чадър, и малкият Джим, който расте бързо и скоро няма да остане място за локомотива Ема. Така че момчето и Лукас решават тайно да си заминат от острова. Запушват всички пролуки на локомотива и така го превръщат в кораб. Поемат без определена посока и вълните и теченията ги отнасят до страната Мандала. Ето там започват истинските приключения.

Чудесно би било, ако тази книга на издателство „Емас” беше по-добре редактирана и коригирана.

А ето защо Михаел Енде е сред великите детски разказвачи:

Освен че беше локомотивен машинист, Лукас бе и човек на изкуството. Притежаваше изключителна дарба - умееше да плюе невероятно добре. Прицелеше ли се точно, гасеше запалена кибритена клечка на разстояние три метра и половина. Но изкуството му съвсем не се изчерпваше с гасенето на кибритени клечки с плюнка. Той умееше още нещо и тук вече нямаше достоен съперник в целия свят - Лукас владееше до съвършенство плюенето в лупинг.