В Страната на хилядите желания осем по шест е колкото щеш

Кликни на всяка снимка за по-голям размер

Ако учиш наизуст басня за гарвана и лисицата, а братята ти сричат на глас – единият за вулканите, а другият за фараон, който  сънувал седем тлъсти крави, няма начин в главата ти да не настане тотална каша. Андре Мороа обаче забърква 7-годишната Мишел в такава символично-импресионистична история, че по-горните разнородни части се оказват неразривно свързани. Произведението, което писателят сглобява, се казва „Страната на хилядите желания”, а главна героиня в него е дъщерята на Мороа Мишел.

Момиченцето не си пада по ученето и въпреки че не иска да вбесява учителката си госпожица Попивателна, предпочита да се рови в стари джунджурии и програми. Така че не е чудно, че си мечтае за  „страна, където човек може да прави каквото си ще”. В съня си Мишел се озовава на точно такова място. Там край кратера на вулкан тя среща фараон, който иска от нея да му разтълкува сън за три бели и три черни кокошки, след това гарванът Смутензасрамен й издава сертификат, че е фея. После за Мишел остава само да се сдобие с фейска рокля, ушита от парче небесен плат, вълшебна пръчица и криле и да вземе няколко летателни урока от гълъба г-н Нежна любов. Така пътят й към Вълшебната градина е отворен.

Оказва се, че мястото гъмжи от познати и непознати момиченца и момченца. Там са дори две от приятелките на Мишел от училище и братята й. Единствените възрастни на това приказно място са г-н Точенудар и „нашата безумна и очарователна кралица”, която забравя толкова бързо, че започва едно изречение, а го завършва с друго, преобразява мебелите си светкавично, а когато измагьосва бонбони, забравя да почерпи с тях. Както можете да се досетите, това се оказва много забавно, но не може да продължи безкрайно. Най-малкото защото в Страната на хилядите желания не можеш да останеш след като навършиш 12 години.

Но все пак да надникнем за малко във Вълшебната градина:

Г-н Смутезасрамен натисна бутонче, скрито в кората на дъба и една врата се отвори.
– О! – възкликна Мишел. – Какъв чуден асансьор! Колко би се радвал брат ми Оливие! Той обожава асансьорите.
– А вие? – попита я Смутезасрамен.
– Аз ли? Аз обичам гарваните – отвърна Мишел, която беше започнала да го опознава.
Черният гарван се изчерви от удоволствие и погали краката на Мишел с крилото си.
– Вие сте славна феичка – каза й той. – А сега, чуйте: ще влезете в асаньора, ще затворите грижливо вратата и ще натиснете бутона ШЕВ. Щом асансьорът спре, ще излезете...
– И ще върна асансьора – каза Мишел.
– Ако искате – забеляза Гарванът. – Вие сте фея, правете каквото си искате... Вдясно ще видите врата и на нея надпис: Госпожица Небесна. Ще почукате... Госпочица Небесна е гардеробиерката на феите.
– Мила ли е? – попита Мишел.
– Гардеробиерка е – отвърна Смутензасрамен.

* * *

В един ъгъл те попаднаха на няколко момиченца, които играеха на портрети и се опитваха да отгатнат.
– Мъж ли е? – попита Мишел.
– Да – отвърна едно момиченце.
– Жив ли е?
– Да – отвърна друго.
– В Париж ли живее?
– Да – обади се трето.
– Важна личност ли е?
– Много важна – кимна четвърто.
– Сигурно е президентът на републиката – предположи Мишел.
– Нищо подобно, това е Жана д'Арк – заяви пето.
– Как така? – изуми се Мишел. – Нали ми казахте, че е мъж?
– Може да е каквото си ще! – отвърна същото момиченце.

На български са преведени само две от произведенията на Мороа за деца – „Страната на хилядите желания” и „Лападунди и Тънкофини”. Илюстрациите в тях са на Тоня Горанова. Те нямат нови издания.