Как се става Професионален разбойник

Имало едно време едно много дребно същество с големи ходила. Живеело в дупка под хълм с кръгла врата с месингова дръжка. Къщата му била пълна с лакирани мебели и множество куки за закачване на палта и шапки, защото човечето много обичало да посреща гости. И прозорците също били кръгли, но само в помещенията вляво. Десните били посветени на храната и дрехите – в тази част се редели само гардеробни и килери с провизии. Наричало се хобит, а се казвало Билбо Бегинс - то и неговите събратя живеели в Графството.

Графството било далеч, далеч от динамичния и важен свят, а хобитите най обичали да си почиват и да си угаждат. Също и Билбо. Един ден на неговата врата почукал вълшебникът Гандалф.

Гандалф бил прочут из Графството, защото всяка година срещу Еньовден пускал фойерверки над хълмовете. Това било най-вълнуващото нещо, което можело да се случи там. Ето сега точно на Еньовден тук пускаме и историята за голямото Приключение, което започнало с почукването на Гандалф и довело тринадесет джуджета, нуждаещи се от Професионален разбойник. През кръглата врата се вмъкнали последователно Дуалин, Балин, Кили и Фили, Дори, Нори, Ори, Оин, Глоин, Бифур, Бофур, Бомбур и наследника на кралски джуджешки род Торин Дъбощит, които изяли и изпили голяма част от обилните провизии на Билбо. Но най-вече започнали да кроят планове за голямо и опасно приключение с труден планински преход и преборване на зловещия дракон Смог, който лежи върху златното съкровище на джуджетата. Задачата на тринайсетте дребни човечета и професионалния разбойник с бирено коремче и благ нрав била да победят дракона и да върнат изгубеното кралство на рода Дъбощит. А после да си разделят диамантите и златото.

„Хобит” или „Билбо Бегинс, или дотам и обратно” – с това заглавие книгата излиза за пръв път на български, е предисторията на „Властелинът на пръстените” – великото произведение на Джон Р. Р. Толкин, което се е превърнало в библия за фентъзи маниаците. Тя е история за деца. Но подобна до 1937 година не е била измисляна. Толкин написва история, която събира на едно място всички приказни традиции, използва англосаксонските митология и фолклор. И все пак „Хобит” няма нищо общо с детските книги до този момент. Британският професор създава съвсем нов свят. Вероятно му помага и неговият клуб „Инклинги”, в който влизат К.С. Луис, автор на „Хрониките на Нарния”, Чарлз Уилямс и Оуен Барфийлд.

Какво се случило с голямото Приключение на джуджетата, хобита и Гандалф няма да ви разказвам. Прочетете сами. Няма да ви кажа и за филма. Той няма почти нищо общо с нашата велика история.

Хобитите са (или са били) дребни човечета, наполовината на нашия ръст и малко по-мънички от брадатите джуджета. Хобитите обаче са без бради. В тях няма почти нищо вълшебно, с изключение на това, че могат да изчезват бързо и тихо, когато Големите тромави хора, като вас и мен, се появят, вдигайки шум, сякаш са слонове; а хобитите умеят да долавят всеки шум на повече от километър и половина разстояние. Те имат пълни коремчета, обличат се в ярки цветове (най-вече в зелено и жълто) и не носят обувки, защото природата ги е създала с ходила от дебела кожа, покрити с гъста и топла кафява козина, подобно на косата по главите им (само че тя е къдрава), имат дълги и сръчни кафяви пръсти на ръцете си, добродушни лица и се смеят шумно и звънливо (особено след като се наобядват, а това те правят два пъти на ден, когато има повечко за хапване).

Книгата на български се издава от издателство „Бард”. Илюстрациите, които публикуваме, са рисувани от самия Толкин.

С лък и копие за Златното руно и други съкровища

Кликни на всяка снимка за по-голям размер

"В стари времена в град Аргос живеела девойка, която се казвала Йо. Тя била толкова красива и добра, че всички, които я познавали, я обичали и казвали, че като нея няма друга на света. Когато Зевс научил за Йо, той слязъл от облаците и отишъл в Аргос, за да я види." Ако сте чели Гръцката митология, знаете, че тогава жената на олимпийския самодържец коцкар изревнувала и Зевс се принудил да превърне Йо в бяла крава, за да я скрие. Тя се скитала години наред, докато стигнала Египет, където височайшият й покровител най-после успял тайно от жена си да й върне човешкия образ. След години потомъкът на Йо Херакъл освободил Прометей - титанът, който дал огъня на хората и затова бил окован за скали в Кавказ, а орел кълвял черния му дроб.

Гръцката митология прелива от подобни зловещи и срамни истории. Боговете са себични, алчни, сластни, коварни... също като хората. Вероятно тези митове са най-добрият урок за среща с живота. И все пак малко родители биха позволили детето им да мине през него. Има обаче едно издание, преразказано за деца от Д. В. Акритас, което може да се окаже достатъчно полезно и безопасно. То е издавано на български два пъти - през 1964 и 1976 година. Илюстрациите на по-старото обаче могат да изкушат всяко дребосъче да се зачете в думите, дори да не обича книгите. Ето защо избрахме тази книга, за да ви честитим Деня на детето.

Когато бях на 7 години, това издание отключи моята страст към четенето. След това съм го разгръщала толкова много пъти, че и досега съм съвсем наясно кой кой е в олимпийската божествена стълбица. Също и кой герой в какви каши се е забърквал и кой простосмъртен си е позволявал да предизвика боговете. И сега няма нужда да си правя справка с гръцката митология преди поредния филм, вдъхновен от олмпийския пантеон, и съм наясно, когато има грешки в позоваването.

Харесвах Атина и Аполон, но най-любима ми беше Аталанта - отгледаната от мечка героиня, която ловувала с лък и копие и можела да надбяга всеки. Тя участвала и в легендарния поход за Златното руно, в който се включват Орфей, Херакъл, Тезей, Кастор и Полидевк, Пелей, Ангей, Аргос и др. И все пак се оставила да бъде победена в надпревара за сърцето й от красив младеж. Подвизите на Тезей в началото пропусках, но после ми станаха любими. В определени периоди най-много обичах спокойното обучение на кентавъра Хирон, в други предпочитах опасните приключения на Персей. И досега в тази книга мога да намеря история, която да ме вдъхнови.

А ето кои били героите, които се включили в похода за Златното руно:

Не минало много време и в Йолк пристигнали целите в оръжие най-добрите юнаци. Те се качили на кораба и уверили Язон, че са готови дори и живота си да дадат за успеха на похода.
Някои от тях били ученици на Хирон и стари Язонови съученици.
Пръв пристигнал най-големият герой - Херакъл. Той носел преметната на рамото си лъвска кожа, покрита с гъста козина, а в дясната си ръка държал страшен боздуган.
Братята-близнаци Диоскури - Полукс и Полидевк, покровителите на моряците; те усмирявали бурите.
Тезей, който убил критския Минотавър и взел за жена царската дъщеря Ариадна.
Линкей, когото поставили за наблюдател на носа на кораба, заради прочутите си в целия свят очи, защото виждал какво става дори зад тъмните облаци и в недрата на земята и откривал съкровищата й.
Аталанта, прекрасната девойка, отгледана от една мечка в планините на Аркадия. Тя обичала свободата, лова и войната. Аталанта стъпвала толкова леко, че можела да ходи по морската пяна.
Но по моему най-прочути от всички били двамата синове на вятъра Борей, които имали криле на раменете си. Ако се случело безветрие, те биха могли да издуят бузите си и да задухат, та да повее прохладен ветрец.
Не липсвали и прорицатели...