Българският буквар – машина на времето

Кликни на всяка снимка за по-голям размер
Всичко започва с рисунка на зелена жаба. Направена веднъж, а после пак и пак, докато стане достатъчно хубава. Или направо идеална. Това е един от първите ми спомени – как дядо ми се труди върху илюстрация на жаба. Правеше я за буквара, по който работеше, но не знаех подробности, била съм само на няколко години. И все пак помня: ателие, осеяно с рисунки, коректури, хвърчащи страници. И тази жаба.

Помня, разбира се, и други неща. Например, че и аз бях рисунка в буквара. Даже, че цялото ми семейство беше в него. На една от страниците майка ми ме приспиваше, а аз лежах, завита с розово одеалце. На друга пък баща ми се прибираше у дома, но с униформа на войник. Татко ми обаче беше дърворезбар, а не войник, което доказва, че между страниците не сме били ние.

Размислих се за това покрай новата книга на Антон Стайков и Свобода Цекова – "Българският буквар. 200 години в първи клас", понеже въпросният буквар с рисунките на Михаил Руев е поместен на 140 и 141 страници от изданието. Споменат е като втория буквар от букварите на прехода или като първия помощен буквар от същия период. Преди него в раздела е само изданието, по което аз, а и няколко поколения след мен, се учехме да четем. Голямо, с твърда бяла корица, "буквар" в зелено и само буквата "в" в розово. Още си го пазя някъде.

От книгата на Антон и Свобода научавам, че всъщност много буквари се пазят от някого някъде. Красивото томче на "Просвета" събира близо 140 буквара от последните 223 години. Първият, разбира се, е Рибният буквар на д-р Петър Берон, чието официално название е "Буквар с различни поучения" (1824-1862 г.). Нататък сред интересните издания попадат "Буквар за малки деца" (1861-1879 г.) от Христо Г. Данов, "Малък буквар" (1885 г.) на кмета Иван Славейков, "Буквар за глухонеми деца" (1952-1972 г.), "Буквар и първа читанка за слабовиждащи деца", турски буквар "Alfabe" с оптимистичните рисунки на Любен Зидаров, буквара за „надарени деца" с участието на Доньо Донев и др.

На този ден – 24 май, е добре да си спомним всички книги в живота на всеки човек, които съхраняват азбуката ни и я пренасят напред поколение след поколение. А томчето на Антон Стайков и Свобода Цекова ни помага да разберем колко важни са те. "Българският буквар" пази историята не само на моето детство, нито само на твоето, изданието запечатва последните две столетия с техните политически, социални и икономически промени у нас.

И една жаба.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...
Copyright © Алиса в чизми | 2014-2017. Всички права запазени.