Прощално с "Щедрото дърво"


"Щедрото дърво" е пример за това как любима книга може да се превърне в нелюбима. След първия й прочит изкупих всички бройки от "Нисим" и ги подарих за Коледа. И тогава, и през следващите години четях историята за момчето и дървото, щом се почувствах разочарована от някого, или просто за собствено отрезвяване. Стефан Русинов го е написал много добре, направо го цитирам тук:
Мисля, че знам какво се случи. И преди се е случвало. Виждам или чувам нещо толкова силно, искрено, величествено и добро, че се чувствам като въшка, като гъз на въшка се чувствам. Усещам се толкова слаб и мижитурчест, толкова засрамен, толкова далеч от най-доброто, което мога да бъда. И едновременно с това съм безумно радостен, това навярно е моментът, в който се чувствам най-свободен, защото знам каква е идеята, знам защо съществувам, знам какво трябва да направя, и аз да съм такъв, като тях, искрен и добър и силен.
Преведена на повече от трийсет езика, книгата разказва за дружбата между момче и дърво. Дружба, толкова силна, че в своята същност се оказва саморазрушителна за единия. Дървото е така щедро, че дава на момчето - което расте и постепенно става възрастен мъж - ябълките си, клоните си и накрая стъблото си.

Около самата книга има интересна история. Шел Силвърстийн дълго време не успява да намери издател, когато след четири дълги години от Harper & Row се решават да издадат "Щедрото дърво". Работата е там, че всички останали намират книгата твърде тъжна, твърде кратка, твърде неясна като адресат. И наистина, кой стои зад дървото и зад момчето? Според някои това са родител и дете. Според други става дума за приятели, а трети виждат природата и човека. Аз си представям просто двама души. Преди мислех, че единият е добър, а другият - не. Сега виждам, че вместо добро, дървото е глупаво. Момчето пък не е лошо, то е егоистично и безсрамно. Шел Силвърстийн, помислих, че си ме излъгал и много ти се ядосах. А се оказа, че май аз не съм разбрала.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...
Copyright © Алиса в чизми | 2014-2017. Всички права запазени.